Решение № 6587 от 20.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ ВЕНАЛ- В. МЕТОДИЕВ срещу Решение 339/08.09.2022 г. на Административен съд (АС) Монтана постановено по адм. дело 173/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ ВЕНАЛ - В. МЕТОДИЕВ срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., изх. 02-120-2600/1069 от 10.03.2022 г. (УП изх. 02-120-2600/1069 от 10.03.2022 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в обжалваната му част, за схема СЗ-П, по която е отказана субсидия на жалбоподателя в размер на 85 224, 05 лв. за насаждения на открито - пипер и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че обжалваното уведомително писмо съдържа правни и фактически основания и че е издадено в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения, че административният акт не е мотивиран, тъй като в уведомителното писмо не се сочат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че субсидията не се дължи и следва да бъде удържана от следващата година. Счита, че само на това основание административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалноправните разпоредби, тъй като основанието за отказ за подпомагане по Схемата за засаждане на култура - пипер на открито, не представлява наддекларирани площи, както е приел административният орган, поради което счита за недопустимо санкционирането на земеделския производител за бъдещ период. Излага подробни съображения, че административният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е незаконосъобразен. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски, съобразно представения списък с разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Маркова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Йорданова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: ЕТ ВЕНАЛ - В. МЕТОДИЕВ е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 12/090620/88178 по схеми и мерки подробно описани от съда. При проверката на място, възложена със Заповед 399939/19.06.2020г. и извършена в периода 19.06.2020 29.06.2020 г. е изготвен доклад. Решаващият съд е описал отразеното в доклада. Докладът е изпратен на ЕТ ВЕНАЛ - В. Методиев с уведомително писмо изх. 01-122-2600/59 от 29.06.2020 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат към Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие- гр. София, получен от В. Методиев на 22.07.2020 г. Не е подавано възражение. По искане на касатора е направена повторна административна проверка на място, възложена със Заповед 424984/09.09.2020г. и извършена в периода 08.09.2020 18.09.2020 г., резултата от която потвърждава вече направените констатации за земеделски парцели с номера 47593-242-15-12 и 47593-242-12-9, находящи се в [населено място], общ. Медковец, обл. Монтана, а именно насаждения в двата имота на мека пшеница - зимна, вместо заявената култура пипер на открито. На 10.03.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-120-2600/1069, чието съдържание е подробно възпроизведено от съда. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза (СТЕ). Според вещото лице по Схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер) СЗ-П кандидатът е декларирал 29,12 ха общо за два земеделски парцела, а именно: 47593-242-15-12 и 47593-242-12-9, находящи се в землището на [населено място], общ. Медковец, обл. Монтана, като по тази схема не са установени двойно заявени площи. След извършване на първите административни проверки при подаване на заявлението допустимите площи и за двата парцела остават същите - 29,12 ха. Посочил е, че в момента на проверката (23.06.2020 г. ) е установена засята култура мека пшеница зимна, различна от заявената отглеждане на пипер, вследствие на което площта на двата парцела е определена като недопустима за подпомагане. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че мотивите на административния орган за отказа за финансово подпомагане, се съдържат в табличен вид в уведомителното писмо, включително в разясненията по колони към самите таблици. Според него в административния акт, издаден на основание чл.10б от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, изчерпателно са посочени всички основания, които са мотивирали административния орган при определяне на сумите, които са оторизирани/отказани по заявените от оспорващия схеми и мерки за подпомагане в кампания 2020 г. С това е приел, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приел е, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване на приложимото материално право. В тази връзка е посочил, че постановеният отказ за финансова помощ за част от декларираните земеделски площи, се основава на разпоредбите на чл. 30а, ал. 2, т. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, тъй като при извършената проверка на място в имоти 47593-242-15-12 и 47593-242-12-9, находящи се в землището на [населено място] е установено засяване с култура, различна от заявената - с пшеница, вместо с пипер. В настоящия случай е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за земеделските производители (ЗПЗП), съгласно която Разплащателна агенция (РА) намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата, поради което е счел, че размера на отказаната субсидия е правилно изчислен от административния орган. Приел е за правилно позоваването на административния орган на чл. 28 от Регламент 908/2014 г. на Комисията, тъй като наличието на наддекларирани площи води до налагане на предвидената санкция - не се изплаща субсидия и размера на сумата се удържа за 3 годишен период, ако кандидатът кандидатства по същата схема за следващи години, което в случая е съобразено. Решението е неправилно. Решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и че е издадено в писмена форма. Неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В писмото са посочени само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми, следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици озаглавени: Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева), като от посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от ЕТ ВЕНАЛ- В. МЕТОДИЕВ суми, в частност по схемата за СЗ-П, защо (на какво основание) са извършени намаления на така поисканата сума. Решаващият съд е посочил е, че в конкретния случай фактическите и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени в административната преписка, именно в доклада за извършените проверки на място, които се потвърждават от констатациите на вещото лице. Представените протоколи за извършена проверка на място и други документи, във връзка с извършената проверката нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. В уведомителното писмо липсват фактически и правни основания за неговото издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. В оспорения акт под двете таблици, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции. Липсват обаче конкретни факти и правно основание, въз основа на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка/схема, по която е кандидатствал заявителят ЕТ ВЕНАЛ - ВЕНЦИСЛАВ МЕТОДИЕВ. От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления, същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от ответника, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от касатора сума по схема/мярка СЗ-П, защо и как е достигнато до извода, че на същата следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-120-2600/1069#4 от 11.04.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Неправилно решаващият съд позовавайки се на описаното в процесното становище е приел административният акт за надлежно мотивиран. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. В този смисъл Решение 10244 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 2528/2022 г., Решение 972 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. 5715/2022 г. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна. Уведомително писмо изх. 02-120-2600/1069 от 10.03.2022 г. в обжалваната му част (с която по заявената от ЕТ ВЕНАЛ - ВЕНЦИСЛАВ МЕТОДИЕВ схема СЗ-П е отказана субсидия и е извършено намаление в размер на 85 224.05 лева и за кампания 2020 година са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 85 224.05 лева., съобразно уточнения предмет на жалбата в о.с.з. на 20.06.2022 г.), като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се уважи. Касаторът претендира разноски съобразно представен списък на разноските, без да конкретизира дали претендира разноски за двете съдебни инстанции. Пред настоящата инстанция не е представен списък на разноските. Такъв е представен пред първата инстанция (лист 117 от първоинстнционното дело), поради което следва да се приеме, че се претендират разноски само за първата инстанция в размер на 550 лв., от които договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева (договорът за правна защита и съдействие от 04.04.2022 г., бл. 0093709 е представен пред настоящата инстанция, а доказателството разписка, за заплащането на договорената сума по този договор е представено пред първата инстанция л. 118), държавна такса пред първата инстанция - 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 200 лева. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника по касация е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение