Решение № 13400 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2019 г.

Решение № 13400 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрисконсулт Н. Ненова, срещу Решение № 8834/11.06.2019 г. постановено по адм. д. № 4906/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, с което по жалба на Сдружение на българските производители на биопродукти (СБПБ) - ЮЛНЦ, с ЕИК 204968338, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Мария Габровска" № 6, вх. В, ет. 2, ап. 4, с управител И. Мутафов, са отменени разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 41, ал. 2, чл. 46, ал. 5, чл. 19а, ал. 2 и § 28 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните /обн. ДВ. бр. 16 от 27.02.2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 19 от 28.02.2017 г. изм. и доп., бр. 18 от 27.02.2018 г., в сила от 27.02.2018 г. //Наредба № 4 и административният орган е осъден за заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че: =необосновано съдът приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ при представени разпечатки от заявките за качване на интернет страницата на министерството на проекта за наредба. От портала за обществени консултации се виждало, че жалбоподателят активно участвал със становища в периода на обществено обсъждане; =неправилно съдът приел, че е нарушен чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, защото в мотивите на акта липсва остойностяване на всяка от заложените за изпълнение дейности; подзаконовия нормативен акт бил издаден в изпълнение на пряко приложими правни норми от правото на Европейския съюз на Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на регламент /Е0/ № 1698/2005 г. на Съвета /ОВ L347, 20 декември 2013 г. /, а таблица за съответствието на нормативния акт с правото на ЕС не е изготвена, защото с проекта за наредба не се транспонирала директива. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Сдружение на българските производители на биопродукти (СБПБ), чрез юрк. Петкова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и чл. 41, ал. 2 (приети с изменението на Наредба № 4, обн. ДВ бр. 18 от 2018 г. в сила от 27.02.2018 г.); чл. 46, ал. 5 и чл. 19а, ал. 2 – (новосъздаден с § 25 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (ДВ бр. 19/2017 г., в сила от 28.02.2017 г.)/Наредба № 7/. За да отмени разпоредбите на чл. 46, ал. 5 и чл. 19а, ал. 2 от Наредба № 4, тричленният състав е приел, че доколкото тези разпоредби са приети с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7, съдът е указал с изрично определение от 30.04.2018 г. на административния орган, че следва да докаже изпълнението на изискванията по чл. 26 ЗНА и недоказването на тези изисквания, процедурата по приемането на нормативните текстове е опорочена съществено, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт в тази обжалвана част. За да отмени и останалите две разпоредби на Наредба № 4 - чл. 41, ал. 2 и чл. 11, ал. 4, и § 28 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) тричленният състав е приел, че по отношение на тях не са изпълнени изискванията по чл. 28 ЗНА за мотивиране на нормативните актове. Решението е правилно, защото при постановяването му не са допуснати пороците, обосновани в касационната жалба. Действително, с определение от 30.04.2018 г. първоинстанционният съд е указал на административния орган, че следва да докаже изпълнението на изискванията по чл. 26 ЗНА. В изпълнение на тези указания ответникът е представил доказателства за публикуването на интернет страницата на институцията единствено на проекта на изменението на Наредба № 4, публикувано в ДВ № 18/2018 г, в сила от 27.02.2018 г. Разпоредбата на чл. 46, ал. 5 е част от първоначалната редакция на Наредба № 4, обн. с ДВ № 16 от 27.02.2017 г. и не е променена и досега. Публикуването на сайта на министерството именно на проекта за цялата първоначална наредба не е доказано. Същото се отнася и за втората отменена разпоредба – на чл. 19а, ал. 2. Този нормативен текст е приет с § 25 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (ДВ бр. 19/2017 г., в сила от 28.02.2017 г.)/Наредба № 7/. За този подзаконов нормативен акт също не са представени доказателства проектът му да е публикуван по изискванията на ЗНА. Първоинстанционното решение е правилно и в останалата му част. Без да е съпроводен с мотиви по чл. 28, ал. 2 от ЗНА проектът за нормативен акт не е подлежал на обсъждане /чл. 28, ал. 3 от ЗНА/. Приемането на нормативния акт при наличието на процесуални пречки за това е в противоречие с чл. 146, т. 3 от АПК. Преценката на първоинстанционния съдебен състав в това отношение се споделя напълно от състава на касационната инстанция и не следва да бъде повтаряна. Обосновани са изводите на тричленния състав, че мотивите на подзаконовия нормативен акт не съдържат конкретно причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Изискването за анализ на съответствие на нормативния акт с правото на Европейския съюз не е налице само при транспониране на директиви, както поддържа касационния жалбоподател. На още по-голямо основание, когато приемането на подзаконов административен акт е в изпълнение на пряко приложими източници на вторичното съюзно право, такъв анализ е необходим в мотивите на акта. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия