Решение № 11522 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2016 г.

Решение № 11522 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област против решение № 548/30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 25/2016 г. по описа на Административен съд – София област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. К. В. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 1012-22-77#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-1236#5/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София област, и връща делото като преписка на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. При постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че незаконосъобразно е отказано на В. В. изменение на личната пенсия за инвалидност общо заболяване в действителен размер, поради незачитане от пенсионния орган трудовият стаж на лицето, въпреки че са представени удостоверения обр. УПЗ и УП2 от ДФ "[фирма]" [населено място] с оформен стаж за периода от 1.01.1991 г. до 31.12.1996 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г., като в същите е посочено, че "трудът е първа категория труд съгл. т. 4 "н" от ПКТП", с длъжност "Ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" и заверка, че трудът е първа категория съгласно чл. 4 "н" от ПКТП. Според решаващия съд, в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила съгласно разпоредбите на чл. 34, чл. 35, чл. 36, ал. 1 АПК, като на жалбоподателя не е осигурена възможност да участва в административното производство, да изразява становища и възражения, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани служебно всички доказателства, относими към конкретния случай. Съдът сочи, че по делото е представено копие от трудовата книжка на В. В., видно от която стажът му в СО "[фирма]" (на което ДФ "[фирма]" е правоприемник) е бил отбелязан, включително и за периодите от трудовия му стаж, незачетени от административния орган. Първоинстанционният съд се позова на нормите на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/ относно определението за "осигурено лице", досежно вида на документите, с които се доказва осигурителен стаж, както и по отношение на материалната доказателствена сила на трудовата книжка. Така постановеното решение е неправилно. Административното производство започва по заявление вх. № МП - 1236/15.01.2015 г. на В. К. В. за отпускане на лична пенсия за инвалидност общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 1 от КСО. С разпореждане № МП-03-1236#5/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ – София област на лицето е отказано да се измени личната пенсия за инвалидност общо заболяване, тъй като към датата на заявлението В. има навършена възраст 50 г. 09 м. и 11 дни. По редовните документи за осигурителен стаж е признат такъв от ІІІ-та категория труд - 07 г. 02 м. 23 дни до дата на инвалидизиране 1.08.2014 г. Прието е, че представените от лицето удостоверения обр. УП-3 № 46/7.03.2000 г. и обр. № 47/7.03.2000 г. не са редовни документи и не могат да удостоверят осигурителен доход и не следва да се вземат предвид при преценяване размера и правото на пенсия на В.. За да стигне до този извод пенсионният орган обосновава следното: Към заявлението е представен образец УПЗ № 46/7.03.2000 г. от ДФ "[фирма]" с отразен БУЛСТАТ [ЕИК] и оформен стаж за периода от 1.01.1991 г. до 31.12.1996 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г., като в същия е посочено, че "трудът е първа категория труд съгл. т. 4"н" от ПКТП". Към същото заявление лицето представя и обр. УП-2 № 47/7.03.2000 г. издадени от ДФ "[фирма]" за периода 1.01.1992 г. -31.12.1994 г. и за периода от 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г. След извършена служебна справка в Търговския регистър пенсионният орган установява, че ДФ "[фирма]" е пререгистрирана служебно по ЗТР на 15.06.2011 г. – Регистрация № 2011061505538, при която регистрация е получила БУЛСТАТ/ ЕИК [ЕИК], т. е. служебният ЕИК/ не БУЛСТАТ съществува от датата на служебната регистрация, като преди това фирмата има друг фирмен номер от 1990 г. и под този номер е регистрирана в единния класификатор на фирмите. Издадените от ДФ "[фирма]" [населено място] образци УП посочени по-горе съдържат реквизит Булстат -[ЕИК], който съществува от 15.06.2011 г. – датата на служебната пререгистрация. С тези мотиви, пенсионният орган постановява разпореждане № МП-03-1236#5/18.06.2015 г. за отказ от изменение на пенсия за инвалидност общо заболяване на В.. С жалба вх. № 1012-22-77/15.09.2015 г. В. оспорва разпореждането на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ - София област. С решение № 1012-22-77#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ е оставено в сила разпореждането със същите мотиви, изложени по горе за нередовност на представените от лицето документи, поради което не е зачетен трудовият стаж, удостоверен с тях. По делото е прието заключение на съдебно - икономическа експертиза относно изчисляване трудовия стаж на В. В.. Допуснат е и е изслушан един свидетел – Щ. Щ. Щ., който да установи, дали В. В. е работил в предприятие ДФ "[фирма]" и като какъв. Спорен от правна страна е въпроса, следва ли да се зачете осигурителния стаж описан в обр. УП-3. изх. № 46/7.03.2000 г., изд. от ДФ "[фирма]" [населено място] с отразен Булстат [ЕИК], за периода 1.01.1991 г. - 31.12.1996 г. и 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г. с посочена длъжност "Ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех" и заверка, че "трудът е първа категория". Към същото заявление лицето представя и образец УП-2 № 47/7.03.2000 г., изд. от ДФ "[фирма]" [населено място] с отразен Булстат -[ЕИК], за периода 1.01.1992 г. - 31.12.1994 г. и за периода 1.02.1997 г. - 31.12.1999 г. Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на достоверността на данните по удостоверение образец УП-2 № 47/7.03.2000 г. и обр. УП-3. изх. № 46/7.03.2000 г. на ДФ "[фирма]" София са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая; съгласно чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи, съгласно ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Приложените към преписката доказателства, и в съвкупност, и по отделно са проверени и преценени от административния орган, съобразно разпоредбите на АПК, в рамките на неговата компетентност. При така представените от кандидатстващия за пенсия удостоверения, пенсионният орган не само че е бил в правомощията си да извърши проверка относно посочените в удостоверенията осигурителен стаж и доход, но е бил и служебно задължен, тъй като разпорежданията по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия се издават след преценка на представените документи и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия. При извършената служебна проверка не са нарушени законоустановени права на лицето. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект (работодател и осигурител), тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. За периода 1.02.1997 г. – 31.12.1999 г. липсват данни в Регистъра на осигурените лица за лицето В. К. В.. Основателни са възраженията на касатора, че представените от лицето удостоверения образци УП-2 и УП-3, издадени на 7.03.2000 г. не отговарят на утвърдените за 2000 г. образци. Посочени са нормативни документи, които към 2000 г. не са съществували в правния мир, така, както са вписани. Към 1.01.2000 г. е действал КЗОО, а не КСО, а също така и "Наредба за пенсиите", а не "Наредба за пенсиите и осигурителния стаж". В образец обр. УП-2 № 47/7.03.2000 г. удостоверяващ осигурителен доход, на стр. 2 са отбелязани името и ЕГН на лицето. Това изискване е в случаите, когато удостоверението за осигурителен доход обр. УП-2 е изготвено на отделни страници, на всяка следваща да са посочени личните данни на лицето - име и ЕГН, е от 10.04.2012 г. /съгласно актуализиран формуляр на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2, утвърден от Управителя на НОИ/. Произволно добавяне на данни извън точно регламентираните реквизити на удостоверението е недопустимо с оглед ясно разписаното в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, че осигурителен стаж и осигурителен доход се установяват с документ по утвърден образец. От посоченото следва, че удостоверението, за което се претендира, че е издадено на 7.03.2000 г., е оформено съгласно изискванията за оформянето на такива документи след 10.04.2012 г. В представените образци фигурира графа "часове". Изчисляването на осигурителния стаж и в часове, и включването им като реквизит в образците е след допълнението на чл. 9, ал. 1 от КСО, обнародвано в ДВ, бр. 112/2004 г. и изменението и допълнението на чл. 38 от НПОС, обнародвано в ДВ, бр. 24/2005 г., в сила от 1.01.2005 г. Предвид гореизложеното, материалната доказателствена сила на тези удостоверения е оборена. Доколкото е установено, че удостоверенията не съответстват на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че са съставени в нарушение на нормативните изисквания. Поради това неправилно е становището на първоинстанционния съд, че при липсата на данни, за периода 1.02.1997 г. – 31.12.1999 г. в Регистъра на осигурените лица за В. К. В., осигурителният стаж за периода може да се установи само въз основа на данните в трудовата книжка. Този извод би могъл да бъде възприет само ако липсваха изплащателни ведомости на осигурителя за спорния период. Случаят обаче не е такъв, тъй като изплащателните ведомости на осигурителя ДФ "[фирма]" – София са налични, същите са предадени за съхранение в "ООА" Кюстендил. В обр. УП-3 изх. № 46/7.03.2000 г., удостоверяващ осигурителен стаж липсва позоваване на изплащателните ведомости. С решение от 3.01.1997 г. на СГС на основание чл. 630 от ТЗ ДФ "[фирма]" е обявена в неплатежоспособност, считано от 31.03.1993 г. и е открито производство по несъстоятелност, като синдик е назначено лицето Г. Т. Х. /ДВ, бр. 29/8.04.1997 г. /. Това обстоятелство не е отразено в представените образци, издадени по време, в което фирмата е в производство по несъстоятелност. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО, съгласно която при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от съответното териториално поделение на НОИ е задължително условие за постановяване на решението. Преди постановяване на решението от съда по несъстоятелността, назначеният синдик е следвало да предаде всички налични разплащателни ведомости и друга трудово-правна документация. Наведените възражения от касатора по отношение назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, настоящият състав намира за основателни. Повдигнатият в жалбата спор има правен характер, поради което е недопустимо искането да се допуска и назначава вещо лице със задача да определя какъв би бил размерът на осигурителния стаж. Определянето на пенсията е в правомощията на административния орган, включително по отношение на нейния размер, а предвид поставения въпрос следва да се отбележи, че в оспорения акт административния орган не е определил размера на пенсията, поради което не е в прерогативите на назначеното вещо лице да определя този размер. В представеното по делото заключение, вещото лице е иззело ролята на съда, твърдейки, че труда по процесния период е от първа категория. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от изплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. В случай, че лицето действително е работило при посочения осигурител, то има възможността да докаже това по съответния законов ред. Трудов и осигурителен стаж може да бъде доказван по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на В. К. В. срещу решение № 1012-22-77#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане №МП-03-1236#5/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София област. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, В. К. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,