Решение № 4374 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2020 г.

Решение № 4374 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10929/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Х. Х., гражданин на Ирак, за отмяна на решение № 9796/16.07.2020 г. по адм. дело № 8729/2019 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено решение № 3896/10.06.2019 г. по адм. дело № 3427/2019 г. Административен съд-София град в частта, с която е отменено решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците и преписката е върната за ново произнасяне от органа, в частта, с която е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец. Молителят, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. сочи, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК. Отправя искане до съда решението на ВАС да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се остави в сила решението на АССГ. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. При отменителното основание, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да имат качеството "нови" и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В настоящото производство по делото са представени: договор за наем на недвижим имот от 23.11.2020 г., приемно-предавателен протокол от същата дата за предаване жилището на наемателя, удостоверение от управителя на "Изи топ" ООД, в което е посочено, че от 22.11.2018 г. до 15.09.2020 г. чужденецът е работил на трудово правоотношение в дружеството, молба от лицето до Държавна агенция по заетостта при Министерски съвет от 10.02.2021 г. и отговор от Главна дирекция "Гранична полиция", че не е компетентен орган за издаване на разрешение за обезпечаване на временен достъп до пазара на труда. Молителят счита, че това са нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото и иска отмяна на решението на тричленния състав на ВАС. Тази преценка е неправилна. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК визира възможността за отмяна само, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за конкретното дело, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените документи не са от този кръг нови доказателства, нито нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК от значение за делото. Съдът е постановил решението си въз основа на събраните и представени по делото данни и то не подлежи на отмяна по представените документи. Така, оплакванията не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Молбата има характер на касационна жалба, тъй като се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, но е недопустимо да се извършва проверка за законосъобразност на постановено решение в производство по отмяна. Както се посочи по-горе, отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 АПК, които не са налице. След като молителят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, а не сочи нито нови доказателства, нито навежда нови фактически обстоятелства, то искането като неоснователно следва да се отхвърли. Изложеното мотивира настоящия петчленен състав да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 9796/16.07.2020 г. по адм. дело № 8729/2019 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 3896/10.06.2019 г. по адм. дело № 3427/2019 г. Административен съд-София град в частта, с която е отменено решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец. Искането на Х. Х. за отмяна, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав