Решение № 6396 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2016 г.

Решение № 6396 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сант" ЕООД - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Г. С. срещу решение № 5163/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3185/2016 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22222515005270-091-001/13.11.2015 г., поправен с РАПРА № П-22222515203072-003-001/17.11.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърдени с решение № 89/20.01.2016 г. (допусната е грешка при изписване на датата 01.12.2016 г., вместо 20.01.2016 г.) на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за установен за внасяне данък върху разходите по чл. 204, т. 3 ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. в общ размер от 25 391,37 лв. и лихви - 7 982 лв. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания (посочването, че решението е неправилно и незаконосъобразно е общо и не е според чл. 209, т. 3 АПК), от нейното изложение може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел тълкуването на ревизиращия орган, че за всеки работен ден в годината с посочените пътни превозни средства са изминавани по 320 км. от всяко от лицата, управляващи дружеството. Твърди, че съдът не е следвало да възприеме изводите на данъчния орган, че процесните автомобили са ползвани за управленската дейност на дружеството, дори не бил обсъден, както и е неприложим критерия "управленска дейност". Касационният жалбоподател сочи оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията му в тази част на жалбата срещу ДРА (неправилно се използва от касатора ДРА, а не РА, тъй като в ДОПК е заменено понятието ДРА, което беше по ДПК (отм.) с РА). Сочи, че са представени доказателства, че отчетените разходи за посочените пътни превозни средства през целия ревизиран период са персонифицирани и водени за всеки един от автомобилите, което се потвърждавало и от фактурите на доставчиците. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. С. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Перпериева я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Сант"ЕООД първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от ревизираното дружество, че разходите са свързани с експлоатация на превозни средства (леки автомобили) поради недоказване, че те са използвани за извършване на транспортни услуги за клиенти на дружеството, а с тях е осъществявана управленска дейност. Относно спорът между страните по делото за приложимостта на чл. 204, т. 3 ЗКПО по обстоятелството дали през ревизираните периоди с процесните превозни средства е осъществявана управленска дейност от дружеството, съдът е изложил мотиви, че от събраните доказателства се установява, че извършваните от дружеството транспортни услуги в рамките на "Вестникарска група България", така и от всички обслужвани от нея дружества - издателствата "М. Х." АД, "168 часа" ЕООД, "Издателство за списания Медия" ЕООД, "Български фермер" ООД, "А. С." ЕООД, "П. С." ЕООД и "Медийна група България" ООД, но от представените договори не се установява с кои моторни превозни средства са осъществявани тези услуги. Според съда доказването на разходите за поддръжка и експлоатация, свързани с основната дейност на дружеството съдът е посочил, че се извършва по реда на чл. 10 ЗКПО и чл. 7 ЗСч - фактури, фискални бонове, пътни листове, но такива доказателства по делото не са представени. Според съда в ЗКПО не се съдържа дефиниция на понятието "управленска дейност", но правилно е прието определената от решаващия административен орган като такава, която е пряко свързана с управлението на дружеството. От представените пътни листове съдът е направил извод, че автомобилите се използват от управителите на търговското дружество - Т. А. и А. Ш., както и от секретаря на управителя. Въз основа на установената от съда фактическа обстановка, е направен извод от съда, че приходните органи законосъобразно са определили за внасяне от ревизираното дружество на данък върху разходите по чл. 204 ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Обект на облагане по чл. 204, т. 3 ЗКПО са разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Спорът между страните по делото е именно дали с притежаваните от дружеството леки автомобили, марки "Ауди", "BMW" и "Мерцедес" ревизираното дружество е осъществявало транспортни услуги с клиенти или тези автомобили са използвани от управителите на същото - Т. А. и А. Ш., както и от секретаря на управителя. Правилно първоинстанционният съд е установил, че дефиниция на понятието "управленска дейност" не се съдържа в приложимия за правния спор данъчен закон ЗКПО и затова е възприел тълкуването на тази дейност в решението на решаващия орган при обжалването на ревизионния акт по административен ред, който по аргумент от чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието "управленска дейност" е счел, че следва да се извлече от общоприетия му смисъл, а именно като дейност на управителните органи, свързана с организация, контрол и вземане на решения относно дейността на дружеството. Преценката на съда за законосъобразността на констатациите в ревизионния акт, че дружеството дължи определения данък по чл. 204, т. 2 ЗКПО върху разходите за автомобили, е обоснована с доказателствата по делото. В пътните листове, представени по делото се установява, че в тях са вписани като водачи именно посочените управители Т. А. и А. Ш., както и от секретаря на управителя. От доказателствата не се потвърждават твърденията в касационната жалба, че процесните автомобили са използвани за транспортни услуги на клиенти. Непредставянето на договори с клиенти за такива услуги, както и неотчитането на приходи от тях не представлява доказване на извършваната икономическа дейност с процесните автомобили. Непредставянето на договори за наеми на конкретни автомобили, както и липса на уговорена наемна цена не установява доказването на разходите, свързани със стопанската дейност на дружеството. Недокументирането на такива разходи съгласно чл. 10 ЗКПО и чл. 7 ЗСч, както е приел и решаващият съд оборва доводите на касационния жалбоподател за осъществени от него транспортни услуги, за да се квалифицират извършените разходи, като такива, за които не се дължи данък върху разходите, свързани с управленска дейност, а не с икономическата му. В тази връзка и изписването на гориво, прието в първоинстанционното решение, макар да е отразено счетоводно от дружеството-касатор, не установява, че с него същият е осъществявал транспортни услуги, свързани с икономическата дейност, необлагаеми с определения с ревизионния акт данък. Затова правилно е установено в ревизионния акт, че в ГДД по чл. 92 ЗКПО ревизираното дружество не е декларирало разходи, които да са свързани с експлоатацията на превозни средства по повод икономическата дейност на дружеството, въпреки установеното от ревизията, правилно възприето и от първоинстанционния съд използване на процесните автомобили именно във връзка с тази управленска дейност. Посочената съдебна практика в решението на директора на дирекция "ОДОП" при административното обжалване изцяло се възприема от настоящия касационен състав - решения по адм. дела № 3151/2011 г., |№ 11726/2011 г. и № 7457/12, тъй като в тях се третират сходни казуси по приложението на чл. 204, т. 3 ЗКПО. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК не се установи да са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Перпериева, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се присъди сумата 1 531,20 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение