Решение № 1841 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2018 г.

Решение № 1841 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба от М. Маринов от [населено място] против решение № 51 от 29.01.2018 г. по адм. дело № 433/2017 г. на Административен съд – гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. Маринов с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № РД – 10 – 646 от 06.04.2017 г. на Кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд Плевен" и М. Маринов за общинско жилище – апартамент, намиращ се в [населено място], [улица], ет. [номер]. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че АС – гр. Плевен е разгледал едностранно и непълно доказателствата по делото. Твърди се неправилен извод в оспореното решение за наличие на основания за издаване на заповедта. Напротив жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при нарушения на административно производствените правила и в противоречие със целта на закона, както и се оспорва наличието на нарушения на добрите нрави, като посочва, че пороците на заповедта са толкова тежки, че водят до нейната нищожност. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът Кметът на община Плевен чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разглеждане по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС – гр. Плевен е приел, че предметът на делото е определен във връзка с определение № 14377 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2017 г. на ВАС, с което е отменено определение за прекратяване на делото на АС – гр. Плевен срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на Маринов в частта, с която е поискано прогласяване на нищожността на заповедта и е оставено в сила определението, с което е прекратено производството относно незаконосъобразността на заповедта. В тази връзка АС – гр. Плевен е разгледал оспорената заповед само досежно наличието на предпоставки за нищожност на същата и е достигнал до липса на основания за прогласяването й за нищожна. В тази връзка е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на относимия материален закон, тъй като в административното производство безспорно са установени фактите за нарушаване на добрите нрави, а именно агресивно поведение спрямо съседите, отправяне на заплахи, шумове през нощта и силна музика. Приел е, че от доказателствата е установено, че жалбоподателят е бил предупреден да спазва добрите нрави, но промяна в поведението в дългосрочен план, тъй като първият сигнал е от 2011 г. не е последвало. Приел е и че е спазена целта на закона, който изисква наемателите на общински жилища да се съобразяват с останалите живущи, като спазват добрите нрави. По изложените съображения е приел, че оспорената заповед не страда от пороци, които да са толкова тежки, че да водят до нейната нищожност. Решението е правилно. Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена на основание чл. чл. 46, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗОС и чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредба № 18 от Общински съвет гр. Плевен. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 "Наемните правоотношения се прекратяват поради: нарушаване на добрите нрави", като аналогична разпоредба е приета и по чл. 32, т. 3 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилища на община Плевен. В наредбата се съдържа и легално определение за нарушаване на добри нрави по § 1, т. 5, а именно "Нарушение на добрите нрави" е действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в противоречие с тях". Във връзка с така дадените определение е правилен изложените изводи на АС – гр. Плевен, че от събраните доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 3, а именно че жалбоподателят, е нарушавал добрите нрави, се отнасят до законосъобразността на оспорената заповед, но не и до наличието на толкова тежък порок, който да води до нейната нищожност. Поради и това настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда тези изводи. Правилен е извода на АС – гр. Плевен обаче, че оспорената заповед не разкрива толкова тежък порок, който да доведе до нейната нищожност. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерии за нищожен административен акт е, когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, когато e налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, актът е изцяло лишен от законово основание, има предходен акт със същото съдържание. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В настоящия случай не се установява нито един от посочените пороци, които да са толкова тежки, че да обосноват нищожност. Това е така, тъй като безспорно заповедта е издадена от компетентен орган, спазена е процедурата по издаването му и не е налице случай при който да е налице пълна липса на предпоставки в правната норма за издаване на заповед от категорията на оспорената. Наведените и в касационната жалба твърдения за липса на фактически основания – липса на нарушение на добрите нрави – касаят законосъобразността на оспорената заповед, но не и нейната нищожност, в които рамки в този случай е ограничен съдебния контрол. По горните съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,