Решение № 378 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 960/2008 г.

Решение № 378 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 960/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Ц. Т. Г. и И. Г. Д., и двете от Севлиево обжалват и искат да се отмени Решение № 226 от 16.10.2007 г. по гр.въз.д. № 272/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено Решение № 150/20.06.2007 г. по гр.д. Nо 31/2007 г. на Севлиевския районен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и е постановил ново решение, с което заявеният иск на Ц. Т. Г. и И. Г. Д. срещу И. И. С. и И. Н. С. за признаване правото на собственост на избено помещение № 33 и предаване владението му, като принадлежност към апартамент, е отхвърлен. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.) В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. С. и И. С. е отменил решението на първата инстанция по уважения иск за собственост на избено помещение № 33 с площ от 7. 40 кв. м., находящо се в сградата на бл. № 4 на жк. "д-р. Ат. М. " гр. С., а като принадлежност на апартамент 33 заявен от Ц. Т. Г. и И. Г. Д. на основание чл. 108 ЗС и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е постановил ново, с което въз основа на направени самостоятелни фактически и правни изводи, е приел, че ищците - въззиваема страна не са доказали придобиване правото на собственост по отношение на претендираното избено помещение 33, и искът е отхвърлен. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. За да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС за признаване собствеността на избено помещение и предаване владението му, като прилежащо към апартамент /главна вещ/ складово помещение, следва претендиращата собствеността страна, при условията на пълно и пряко доказване, да установи в процеса, че е придобил собствеността на това избено помещение заедно с и като принадлежност на главната вещ - апартамент, както и да установи обстоятелството, че ответниците по заявения иск владеят същото без правно основание. Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд, че Ц. Г. и И. Д. не доказали правото на собственост по отношение на процесното избено помещение като принадлежност на собственият им апартамент 33 въз основа на представените писмени доказателства. При направената преценка на доказателствата по делото и възприемайки констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, правилно, логично и обосновано съдът е направил изводите си за липса на правно основание за принадлежност на процесното избено помещение към апартамент 33. Ц. Г. и покойния и съпруг Г са придобили по силата на Заповед Nо 197/26.02.1988 г. на Председателя на ИК на ОНС Севлиево и Договор от 7.03.1988 г., сключен по реда на НДИ апартамент 33 е жилищната сграда - гр. С., жк. "Д" бл. 4 вх. Е, ведно с избено помещение № 33 с полезна площ от 7.40 кв. при граници: север - двор, юг - коридор, изток - маза от вх. Д и запад - маза на з-д "Н". Ответниците са собственици, по силата на Договор № Р-201 по реда на НДИ от 28.05.1980 г. на апартамент 34 в същата жилищна сграда, заедно с прилежащо избено помещение № 36 с полезна площ от 7.45 кв. м., при граници- север-улица; запад мазе 46 на з-д "Н"; юг - коридор и изток - мазе 48 на А. Татаров. Според експертизата по делото, описаните граници на избеното помещение 33 не отговарят на фактическите граници и площ на претендираното с исковата молба избено помещение /означено по експертизата като МАЗЕ 2/, ползвано от ответниците. Границите на избеното помещение по Договора за покупка на апартамент в прилежащо избено помещение 33 от страна на ищците, съвпада с границите на ползвано избено помещение от друго семейство - сем. Д. Липсата на номерация на избените помещения, съответстваща на тази по документите за собственост на живущите в жилищната сграда, са наложили съдът да съобрази и обоснове изводите си и с останалите доказателства. Решението на въззивния съд, с което е отхвърлен заявения от ищците ревандикационен иск по отношение на избено помещение 33 е законосъобразно, тъй като съдът е съобразил изводите си и с факта, че липсата на ясната номерация за складовите помещения, като индивидуализиращ собствеността белег е преодоляна от собствениците на апартаменти със факта на дългогодишно ползване на избените помещения от всеки един собственик от тях без спорове между тях. След като по делото липсват фактически и правни основания да се приеме, че в жилищната страда на бл. 4 жк. "Д" гр. С. съществува мазе с № 33 и именно това избено помещение 33 е принадлежност, според посочените в титула за собственост на главната вещ- апартамент 33, граници на обекта е ползваното от ответниците избено помещение, решението на въззивния съд не страда от релевираните пороци за материално-правна незаконосъобразност и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия