Решение № 3593 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2020 г.

Решение № 3593 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И., чрез пълномощника й С. М. -И. и Т. И., двамата от гр. Варна, чрез техния процесуален представител срещу решение № 1218/20.08.2020 г. по адм. д. № 586/2020 г. на Административен съд - Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Аспарухово", община Варна, в писмен отговор чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № № КС-225 А-1/31.01.2020 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено жалбоподателите да премахнат незаконен строеж "Стоманобетонна плоча", находящ се в поземлен имот с идентификатор № 10135.5505.201 по КККР на гр. Варна, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена от компетентен орган в установената от закона форма. Не са налице нарушения при съставянето или връчването на констативния акт. Оспорената заповед е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатираното от длъжностните лица представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, за който липсват строителни книжа. Изграденото не представлява текущ ремонт, доколкото съществувалата на мястото преди това постройка е изцяло премахната. Процесният строеж не е търпим предвид изграждането му през октомври 2019 г. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на делото. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Крайният извод за законосъобразност на заповедта е подробно мотивиран. Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В aдминистративното производство е съставен констативен акт № 14/16.10.2019 г., в който е описан подробно изграденият строеж с окомерна скица с местоположението на плочата. Жалбоподателите И. И. и Т. И. са посочени съответно като възложител и извършител на строежа. Възраженията за последния, че не е извършител на строежа настоящата инстанция намира за неотговарящи на съвкупният доказателствен материал, включително установяването на лицето в работни дрехи при проверката за незаконно строителство, както и противоречивите твърдения за липса на извършване на строителна дейност във възражението срещу констативния акт, в което възражение констатираното строителство е описано като ремонт, с което становище се признава извършването на строителната дейност. Липсата на посочена в констативния акт дата на извършване на строителството не съставлява съществено нарушение на административните правила, доколкото към административната преписка са приложени скица на поземления имот и изградените в него сгради от 2018 г., снимков материал, констативни протоколи и удостоверение за премахване на съществувалата на това място сграда, на чието място е построена процесната плоча, всички от които ясно очертават периода на изграждането на процесния обект след 2018 г. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Констатираният от служителите на администрацията обект представлява стоманобетонна плоча, изграден на мястото на съборена сграда, на 1 м височина от нивото на терена, ширина 3 м, дължина 4 м, със застроена площ около 12 кв. м, излята върху ивични основи с армировка и оставени фусове за колони. Съгласно изложените параметри, потвърдени и от заключението на вещото лице, констатираното законосъобразно е определено като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, V категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. За изградения строеж не са налични строителни книжа, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Противно на възраженията на оспорващите, извършеното не притежава характеристиките на основен или текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 42 и т. 42 ДР ЗУТ, доколкото е установено цялостно премахване на предишната сграда – навес/лятна кухня, която констатация се подкрепя от доказателствения материал по делото и заключението на вещото лице и се подкрепя дори от становищата на жалбоподателите. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, които не намират приложение, предвид установеният период на изграждане – след 2018 г. Разпоредбите за търпимост обхващат единствено строежи, които са изградени до 31.03.2001 г., като освен това следва да са допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,