Решение № 6351 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2011 г.
ВАСVIII отделение07.05.2012 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 785/5.05.2011 г. постановено по адм. дело № 2551/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, първо отделение, III-ти състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6351 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби, както следва:
- От Емил Александров Пантев, в качеството му на ЕТ "Рожен - Емил Пантев", гр. Асеновград, против Решение № 785/5.05.2011 г. по адм. дело № 2551/2010 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 160800924/25.07.2008 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 675/10.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на ЕТ са определени публични задължения за внасяне, в резултат на отказано право на данъчен кредит, в общ размер на 11 905.36 лева по 8 бр. данъчни фактури, издадени от "Алина - К" ООД /с правоприемник "Алина - К - 7" ЕООД/, за д. п. м. 12.2002 г. м. 02 и м. 08.2003 г., ведно с лихвите за забава върху тази сума. От касатора се поддържа, че в обжалваната част, решението на АС - Пловдив е неправилно, като необосновано и моли за отмяната му.
- От директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, против същото решение, в частта, с която е отменен РА № 160800924/25.07.2008 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 675/10.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Емил Александров Пантев, като ЕТ" Рожен - Емил Пантев", гр. Асеновград, за д. п. м. 07 и 08.2004 г. и м. 02. и м. 03.2005 г., са определени публични задължения за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 8 973.01 лева, по 10 бр. данъчни фактури, издадени от "Дион - ер" ЕООД, ведно с лихви за забава в размер на 4 253.26 лева. С жалбата се поддържа, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание касаторът ЕТ "Рожен - Емил Пантев" не се явява и не се представлява.
Другият касатор - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, също не се явява и не се представлява. От пълномощника му - ст. юрисконсулт Коева-Димитрова е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба на ЕТ "Рожен - Емил Пантев", като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи:
Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното, с решение по адм. дело № 6184/2010 г. на Върховен административен съд, първо отделение.
За да отхвърли жалбата срещу РА № 160800924/25.07.2008 г., в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Рожен - Емил Пантев" в размер на 11 905,36 лв. по 8 бр. фактури, издадени от "Алина - К" ООД с правоприемник "Алина - К - 7" ЕООД за данъчни периоди месец декември 2002 г., месеците февруари и август 2003 г., съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за отказ от право на данъчен кредит тъй като от представените към административната преписка и по делото доказателства за жалбоподателя, прекия му доставчик и предходните такива, се установяват данни за произхода на стоките - различни видове захарни изделия, за изпълнение на задължението за счетоводно отразяване на тези доставки в счетоводствата им. За съда истинското основание на направения от органа по приходите отказ, е липсата на реални доставки по издадените 8 бр. фактури, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), а оттук и на данъчно събитие по чл. 24 от ЗДДС (отм.). При преценката на доказателствата за установяване на този правно релевантен факт, съдът е приел, че същите не са достатъчни и не обосновават изводи за обратното, а именно, че са налице реално осъществени облагаеми доставки. Жалбоподателят, въпреки указанията на съда, с оглед отменителното решение на ВАС, не е представил "нови" доказателства, в подкрепа на твърденията си, а само наличието на съдебно-счетоводната експертиза и РД с ДРА № 1132/22.10.2004 г. на доставчика "Алина - К" ООД, не са достатъчни за обосноваване на изводи за реалност на доставките. Съдът е приел, че по делото не е установено наличието на: техническа и кадрова обезпеченост у този доставчик, на извършено транспортиране и предаване на стоките на получателя, в който момент се прехвърля и собствеността им и възниква данъчно събитие, поради което е намерил, че в тази част, оспорения РА е законосъобразен. Съдът е отказал да зачете доказателствената сила и на издадения ДРА на "Алина - К" ООД, тъй като същия не съдържа изрични констатации за извършените доставки по тези фактури.
В частта, с която е отменен РА, по доставките от "Дион - ер" ЕООД, съдът е приел, че 10-те броя данъчни фактури обективират реално извършени доставки на стоки. Позовал се е на издадените фактури, на заключението на ССЕ за редовни счетоводни отразявания на този доставчик, на данните за изписване на стоките от същия, на наличие на складова база за съхранението им, както и на констатациите, съдържащи се в издадените спрямо този доставчик РА от 13.04.2006 г. и от 2.11.2007 г., и двата на ТД на НАП - София, които са влезли в сила. Съдът е установил, че ревизираните данъчни периоди по двата РА, включват и процесния данъчен период - м. 07. и 08.2004 г. и м. 02. и 03.2005 г. и че процесните доставки са били обект на тези ревизии. При проследяване съдържанието на съставения РД към РА от 13.04.2006 г., съдът е приел, че в него има изрични констатации за процесните доставки от м. 07. и 08.2004 г., залегнали и в РА. С тях са направени изводи, че тези доставки са осъществени, отразени в съответните регистри, приходите от тях са осчетоводени, поради което и не са налице основания за корекция на данъчната основа и на начисления по тях ДДС. Поради това съдът е приел, че влезлия в сила РА от 13.04.2006 г., с който е установена реалност на процесните доставки, следва да бъде зачетен. Идентични изводи е направил и за втория РА от 2.11.2007 г., касаещ доставките за д. п. м. 02 и 03.2005 г. За него е установил, че е издаден след отмяна от Директора на Д "ОУИ" на предходен РА от 26.01.2007 г. С отменения РА и с повторно издадения такъв от 2.11.2007 г., приходните органи са извършили цялостна проверка на първичните счетоводни документи, на договори и платежни документи, вкл. и тези за д. п. м. 02 и 03.2005 г., при което и на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) са направили корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък, от което съдът е направил извод, че за приложение на разпоредбата са налице изводи за реалност на тези доставки. Поради това и въз основа на тези РА-ве, съдът е извел крайни изводи за незаконосъобразност на оспорения РА в отменената му част.
- По касационната жалба на ЕТ "Рожен - Емил Пантев":
Оплакването е само за необоснованост на решението, в отхвърлителната му част. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд дължи служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон.
Решението, в обжалваната му от ЕТ част, е валидно и допустимо. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата срещу РА, в частта му на определените задължения по ЗДДС (отм.), за д. п. м. 12.2002 г. и м. 02 и 08.2003 г., по 8 бр. данъчни фактури, издадени от "Алина - К" ООД, с правоприемник "Алина - К - 7" ЕООД, от отказано право на данъчен кредит. За тези доставки по делото е установено, че не са реално извършени, поради което и касаторът не разполага с правото на приспадане на данъчен кредит за тях, по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Пред първоинстанционния съд, а и пред настоящия, не са ангажирани доказателства, в подкрепа на твърденията на касатора за реалност на доставките по тези 8 бр. фактури, а именно за осъществени доставки на стоки - захарни изделия. Липсват: приемо-предавателни протоколи за предаването им на касатора, транспортни документи за извършен превоз, документи за техническа и кадрова обезпеченост у този доставчик, документи за наличие на складова база за съхранението им и пр. Правилно е прието, че не е установен и произхода на стоките от предходни доставчици, поради несъответствие в описанието на стоките по митнически декларации за внос и процесните фактури.
Законосъобразни са изводите на съда и по отношение доказателствената стойност на издадения спрямо доставчика ДРА от 22.10.2004 г., за п-да 26.02.2001 г. - 30.04.2004 г. С него не е извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисленото ДДС. Независимо от това правилно е прието, че този ДРА не е пряко доказателство за реалност на процесните доставки, тъй като не съдържа изрични констатации за проверка на процесните 8 бр. фактурирани доставки и на свързаните с тях първични и други счетоводни документи. При липсата на такива изрични констатации в ДРА и съобразявайки се с изразеното становище на ВАС в отменителното решение по настоящето дело, съдът правилно е отказал да кредитира този административен акт, като доказателство за реалност на процесните доставки.
Като правилно и законосъобразно в обжалваната част решението следва да се остави в сила.
- По касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП:
Касационната жалба е неоснователна. При правилна преценка на доказателствата и на установените въз основа на тях правно релевантни факти, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения РА, в отменената му част. В тази част, по делото е установен произхода на стоките от предходните на "Дион - ер" ЕООД доставчици - "Айкон секюритиз" ЕООД /по 4 бр. фактури издадени от това дружество и приемо-предавателни протоколи/ и неговия доставчик "Алина - К" ООД. Установено е наличието на складова база за съхранение на стоката от прекия доставчик. От подробния анализ съдържанието на РД-ди и издадените въз основа на тях два броя РА от 13.04.2006 г. и РА от 2.11.2007 г. спрямо "Дион - ер" ЕООД, е установено наличието на изрични констатации за осъществени доставки на стоки по процесните 10 бр. фактури, издадени от "Дион - ер" ЕООД на ЕТ "Рожен - Емил Пантев, които са намерили отражение в счетоводните регистри на този доставчик за съответните данъчни периоди - м. 07. и 08.2004 г. и м. 02 и 03.2005 г., били са заприходени и след това изписани, отчетени са приходите от продажбата им. При подробно описание на констатациите на ревизиращите екипи в съставените РД-ди, намерили отражение и в издадените РА-ве, на проверените от тях първични и други счетоводни документи, решаващият съд обосновано е приел, че предмет на проверка са и процесните доставки. Без да е нужно да ги повтаря, настоящият състав споделя изцяло изводите на съда по отношение на извършените ревизии, предмета на проверка и издадените РА-ве. При наличието на изрични констатации в РА от 13.04.2006 г. за признаване на доставките, извършени от "Дион - ер" ЕООД, вкл. и процесните за д. п. м. 07 и 08.2004 г., поради което не е извършена корекция на данъчните основи и на начисления от него ДДС, съдът основателно е приел, че влезлия в сила РА по отношение на тези доставки, има пряко доказателствено значение и този факт следва да се счита за безспорно установен.
По същите съображения правилни са и другите изводи на съда за зачитане на пряката доказателствена сила и на втория РА от 2.11.2007 г. относно реалността на доставките от "Дион - ер" ЕООД за д. п. м. 02 и 03.2005 г., въпреки извършената с него корекция на данъчната основа и на начисления ДДС, на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.).
Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение и в тази част, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,