Решение № 230 от 4.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1830/2016 г.
ВКСI търговско отделение04.01.2017 г.докладчик т Дария Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна с посочени основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила Решение № 108 от 18.05.2016 г. по т. д. № 79/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-107548032 да заплати на С. Д. С. с ЕГН - [ЕГН] сумата 600 лв. (шестстотин лева) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 230 от 4.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1830/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] за отмяна с посочени основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила Решение № 108 от 18.05.2016 г. по т. д. № 79/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. С него съдебният състав е потвърдил Решение № 15 от 26.01.2016 г. по т. д. № 62/2016 г. на Габровския окръжен съд в обжалваната от дружеството част. С нея е бил уважен предявеният от С. Д. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 536, ал. 2 вр. чл. 29 ЗТР за установяване нищожността на заличаване на вписано по партидата на дружеството обстоятелство (досегашен управител) и вписване на ново обстоятелство (нов управител). Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че отразяването на посочените обстоятелства на 17.08.2015 г. по партидата на дружеството са в период през който с Определение № 319/2015 г. по ч. т. д. № 59/2015 г. на ГбОС е постановено спиране на вписването. Вписванията през този период са извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията поради което са нищожни. Позовал се е на произнасяне по този въпрос с Решение № 109 от 2015 г. по т. д. № 258/2014 г. на ВКС - ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В частта с която обективно съединеният иск на С. за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство е бил отхвърлен, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. Искането е да бъдат отменени и обявени за недействителни Решение № 108/18.05.2016 г. по т. д. № 79/2016 г. на Великотърновски апелативен съд и Решение № 15/25.01.2016 г. по т. д. № 62/2015 г. на ГбОС. Ответникът по молбата С. С., чрез представен по делото писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище, че не е налице което и да е от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1,4 и 5 ГПК за отмяна на решението. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е неоснователна, произтича от следното: В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд - чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се свързва с твърдението, че дружеството не е било уведомено за решението на ВТАС, поради което е било нарушено правото му на обжалване и правото му на защита. Молителят сочи, че въззивното решение е постановено без дължимото внимателно проучване и разглеждане на фактическите и правни обстоятелства и произнасяйки се по спора, съдилищата "са издали два незаконосъобразни, необосновани и всъщност неверни и нищожни съдебни актове, които по силата на Закона трябва да бъдат отменени от ВКС". Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Банкова, редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Денка М. и А. И. Било е призовавано, чрез адв. Банкова от адреса на кантората и - [населено място], [улица]. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е. П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Банкова (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ. депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени. Поради недоказаност на посочените обстоятелства, съдът приема, че правото на участие на страната не е било нарушено и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. Не са налице и основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Както бе посочено по-горе, те не са конкретизирани от молителя. Съдържа се общото твърдение за неправилна преценка на съдилищата за фактите и обстоятелствата по делото, което е довело и до неправилност на решенията на Габровския и Великотърновския съдилища. Дори това да е така и решенията да са постановени при неправилно възприета фактическа обстановка, това не съставлява основание за отмяната им по реда на извънредния способ по чл. 303, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по молбата С. С. направените по делото разноски в размер на 600 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв. К. за което са представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК. ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. счита, че молбата за отмяна е неоснователна, поради което