Решение № 312 от 21.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 543/2015 г.

Решение № 312 от 21.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 543/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на С. Н. Т. от за отмяна на влязлото в сила решение на СРС от 07.II.2014 г. по гр. д. № 35508/2012 г., с което той е осъден да заплати на Й. С. Г. от [населено място], [община], 3960 лв., представляващи обезщетение за лишаването й от ползване на конкретно посочени съсобствени недвижими имоти за определен период, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, както и 961.95 лв. мораторна лихва и разноски. Като основания за отмяна се сочат наличие на нови обстоятелства и нови доказателства, както и лишаването на молителя от възможността да участва в делото /представляван от назначен му от съда особен представител/ вследствие нарушаването на правилата за връчване на съобщения и призовки. Ответницата по молбата за отмяна Й. С. Г. от [населено място], [община], е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. С определението си № 51/03.II.2015 г. настоящият състав на ВКС на РБ е намерил, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок с оглед данните по делото, относими към преценката по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение от 07.II.2014 г. по гр. д. № 35508/2012 г. Софийският РС е осъдил С. Н. Т. да заплати на Й. С. Г. по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС 3960 лв. обезщетение за лишаването й от ползване на собствената на Г. * ид. част от УПИ, находящ се в [населено място], [община], и от построените в него едноетажна жилищна сграда и селскостопанска постройка, ведно със законната лихва. По съществото на спора е прието, че: Г. е собственица на * ид. част по силата на влязло в сила на 01.II.2011 г. решение по гр. д. № 240/2009 г. на РС Сливница /за делба/, с доказателствената сила на което, поради неоспорването му от ответника, съдът е обвързан; Т. е собственик на ? ид. част от процесния имот; през периода VII/2009 г. - ХII.2010 г. целият имот е ползвал лично последният; страните са и в производство по делба на имота, което не е приключило /приключила е първата му фаза по допускане/; до Т. е достигнало писмено изявление на Г. по чл. 31, ал. 2 ЗС - покана от 17.VI.2009 г., връчена лично на него на 29.VI.2009 г., за заплащане на обезщетение за ползите, от които тя е лишена поради невъзможност да си служи със собствената й идеална част от имотите; към получаването на поканата целият имот е ползвал Т., тъй като не са събрани доказателства за извършен въвод във владение на Г. и не е спорно ползването от ответника, като няма доказателства той да е прехвърлил на трето лице правата си; не са ангажирани и доказателства, тежестта за каквито е на ответника, за реален достъп на Г. до имотите, респ. че е разполагала с ключ за постройките, и че той й е предложил ползването в съответствие с правата й, но тя е отказала, с оглед на което е неоснователно възражението му, че след като не е оспорвал правото й да владее и ползва имота, искът е неоснователен. Относно размера на претенцията съдът е съобразил прието заключение на съдебно-техническа експертиза за средния пазарен наем, какъвто би могъл да се получи. Като неоснователно е оценено и възражението на ответната страна за недопустимост на иска поради наличието на делбено производство, като е право, а не задължение на страните, да предявят или да не предявят в това производство претенция за обезщетение. В исковата молба като адрес на С. Т. е посочен, [жк], [улица]. Изготвено е съобщение за връчване на препис от исковата молба с дата 16.VIII.2012 г. с този вписан в него адрес. Съобщението се намира в преписката по делото в цялост без отбелязване на каквито и да било обстоятелства от връчителя и/или от съда. Преписката съдържа и уведомление до Т. по чл. 47 ГПК, в което е отбелязано от връчителя, че е залепено на 03.ХII.2012 г. на входната врата /на адреса по исковата молба/ и че адресът е посетен на 01.Х., на 15.Х. и на 03.ХII.2012 г., но лицето не е открито. На 04.ХII.2012 г. е извършена служебна справка за постоянен и настоящ адреси на Т., съвпадащи с посочения в исковата молба. С разпореждания от 18.I.2013 г. първоинстанционният съд е приел, че връчването е при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК и е назначил на молителя особен представител адвокат И. Ш. На особения представител са връчени препис от исковата молба и от приложенията към нея и той в качеството си на такъв е изготвил и представил отговор. Чрез особения представител Т. е призован и за единственото проведено пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 27.I.2014 г., в което молителят не се е явил, но е бил представляван от адв. Ш. На адв. Ш. на 17.II.2014 г. е връчено и съобщението за постановеното първоинстанционно решение, което не е обжалвано в преклузивния срок. След влизането на решението в сила на 05.III.2014 г. с разпореждане от 16.IV.2014 г. на Г. е издаден изпълнителен лист, като по образуваното въз основа на него изп. д. № 20147900400643 на длъжника Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 24.IV.2014 г. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е обжалвано лично от С. Т. с частна жалба от 27.V.2014 г. При тези обстоятелства се налага извод, че първоинстанционният съд е нарушил правилата по призоваването на молителя в инстанционното производство. Установено е, че той има еднакви постоянен и настоящ адреси, които съвпадат с посочения в исковата молба и в молбата за отмяна и на които му е бил изпратен за връчване препис от исковата молба. Съобщението за това е приложено към делото в цялост без отбелязване в него на каквито и да било обстоятелства, включително за датата на връщането му в съда и за причината за невръчването. В преписката по делото липсва и разпореждане на съда за връчване по реда на чл. 47 ГПК съобразно предвиденото в чл. 43, ал. 2 ГПК изискване. А в уведомлението не е посочено на входната врата на жилището, на сградата или на оградата е залепено, нито че няма достъп до пощенска кутия. Следователно редовността на връчването не е установена, поради което не са били налице предвидените в чл. 47, ал. 6 ГПК предпоставки за назначаване от съда на особен представител на Т. в производството по делото. Допуснатото от съда нарушаване на посочените правила е довело до лишаването на молителя от възможността да участва в делото, с оглед на което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав след изпълнение на процедурата по връчване на С. Т. на преписи от исковата молба и от приложенията към нея съобразно чл. 131 ГПК с произнасяне и по разноските съобразно чл. 78 ГПК. С оглед този извод не следва да бъде разглеждана молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Няма процесуална пречка при новото разглеждане на делото от стадия на връчването на Т. на исковата молба той да посочи и да представи пред съда обстоятелствата /че не му е отправена от Г. писмена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, че не ползва единствено той целия имот, че Г. притежава ключове от него, че имотът или части от него не са й били необходими/ и писмените доказателства /описани в молбата/, релевирани като нови с молбата за отмяна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,