Решение № 6953 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2015 г.

Решение № 6953 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "С. 2009" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. К. срещу решение № 60 от 30.07.2015 г. по адм. д. № 80/2015 г. по описа на Административен съд - гр. К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. К., чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., в отговор от 25.08.2015 г. поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - гр. К., е отхвърлил жалбата на "С. 2009" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. К., срещу т. 4 от задължителни предписания, съдържащи се в протокол за извършена проверка изх. № ПРО 22382 от 29.05.2015 г., издадени от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. К.. След проверка на оспореното решение по чл. 218, ал. 2, предложения първо и второ АПК, се приема, че същото е валидно и допустимо. Въз основа на събраните по делото доказателства и след анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: По първоначалното делото е било установено, че "С. 2009" ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа, съгласно удостоверение за регистрация № 28 от 25.09.2012 г. на зам. министъра на труда и социалната политика. През периода 7.07.2014 г. - 12.01.2015 г. е изпратило в СЦЕА Л. Г., Р. Ф., посочените в справката на стр. 69 работници и за отразените в нея срокове. По отношение на трудовото възнаграждение, в чл. 7, ал. 1 от трудовите договори, е предвидено работодателят на заплаща на служителя основно месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната в съответния период. Този текст в случая не е приложим, тъй като оспореното предписание по т. 4 от протокол за извършена проверка изх. № ПРО 22382 от 29.05.2015 г. се отнася до работници, изпратени във Франция. Действително в ал. 2 на чл. 7 от трудовите договори е предвидено, че в случаите на командироване в друга държава - членка на ЕС, в друга държава-страна по споразумението за Европейско икономическо пространство или в К. Ш., служителят получава минималното трудово възнаграждение, каквото е установено за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, съгласно чл. 121, ал. 4 КТ. Цитираният текст от трудовите договори възпроизвежда посочената в него норма на Кодекса на труда. Но по делото е установено, че преди изпращането на селскостопанските работници във Франция и впоследствие, липсва конкретно уговаряне между страните по договора относно размера на трудовите възнаграждения, които те ще получават с оглед на работата им именно в тази държава. Налице е нарушение на чл. 121, ал. 4 КТ, чиято разпоредба изисква в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в К. Ш., страните да уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Разпоредбата се съдържа в пункт "Командироване на работници или служители" от Раздел X "Изменение на трудовото правоотношение". Следователно законодателят възприема изпращането на работниците и служителите в друга държава като изменение на трудовото правоотношение, за който период страните трябва да постигнат споразумение, включително и относно размера на трудовото възнаграждение, каквото допълнително споразумение в случая липсва. Разпоредбата на т. 20 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда приема условията по заплащането, като "Основни условия на труд и заетост" по смисъла на този кодекс. Ц. в тези мотиви правни норми правилно са приложени от първоинстанционния съд, който стигайки до окончателния извод за законосъобразност на оспорения административен акт е постановил съдебен акт, който не страда и от визираното в касационната жалба отменително основание - нарушение на материалния закон. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и своевременното направеното с отговора по касационната жалба искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се присъжда сумата 500 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,