Решение № 517 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2008 г.

Решение № 517 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на адв. П, пълномощник на А. М. С., срещу въззивното решение № 304 от 11.02.2008 г. по гр.дело № 837/2007 г. на Софийския градски съд, IV-а гр.отделение. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу касатора иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. Ответниците по касация Ю. Л. Т., Т. Г. Т. и В. Т. Т. от гр. С. са на становище, че жалбата е неоснователна. Ответниците по касация А. С. К. и Н. Ц. К. от гр. С. не са ангажирали становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 16.06.2006 г. по гр.дело № 21345/2003 г. Софийският районен съд, I ГК, 49-ти състав уважил частично иска по чл. 336 ГПК (отм.), като признал за установено по отношение на А. М. С., А. С. К. и Н. Ц. К., че последните двама не са собственици и не притежават вещно право на ползване по отношение на 1/2 идеална част от апартамент № 13, находящ се в гр. С., ул. "Б" № 2, бл. 80б, вх. Б. П. е, че сделката, предмет на нотариален акт № 98, т. 36, нот.дело № 7080/1994 г. на 31.03.1994 г. е изповядана след вписване на възбраната върху процесния имот, извършено от нотариуса под № 52а, т.II, вх.рег. № 3* на 30.11.1993 г., поради което е непротивопоставима на ответника/сега касатор/ А. М. С. предвид чл. 320 във връзка с чл. 346, ал. 2 ГПК (отм.) за 1/2 идеална част от имота, която част следва да се счита собственост на длъжника по изп.дело № 3457/1993 г. - А. С. К.. Н. възбрана обаче не се разпростира върху другата 1/2 идеална част от имота, съставляващ съпружеска имуществена общност, поради което, според районния съд, ответницата Н. Ц. К. валидно се е разпоредила с нея в полза на Ю. и Т. Т., които от своя страна са прехвърлили на В. Тюфекчиева. С оглед на това, претенцията по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) е била уважена за 1/2 ид.част от имота. Градският съд отменил решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 336 ГПК (отм.) и признал за установено, че А. С. К. и Н. Ц. К. не са собственици и не притежават вещно право на ползване по отношение и на останалата 1/2 идеална част от апартамента. Прието било, че извършеното на 30.11.1993 г. вписване е непротивопоставимо на ищците, доколкото вписаната възбрана е срещу л. с други имена - А. С. К., без посочен ЕГН, а и с оглед допуснатия във входящия регистър дублаж на отбелязвания /както вписването с вх. № 3* така и процесното са отнесени като такива по том втори, акт № 52/. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд законосъобразно е приел, че извършеното на 30.11.1993 г. вписване на възбрана под № 52а, том II, вх.рег. № 3* в полза на а. М. С., е непротивопоставимо на купувачите по нотариален акт № 98 от 31.03.1994 г., т. ХХХVI, нот.дело № 7080/1994 г. Макар и да има за обект процесния апартамент, същото не се отнася до тогавашния собственик на жилището А. С. К., а до лицето А. С. К. Правилно е посочено, че съгласно чл. 33, б. "ж" и б. "з" от П. за вписванията /ред., ДВ, бр.101 от 18.12.1951 г./, на вписване в партидната книга и в азбучния указател са подлежали собственото, бащиното и фамилното име на ответника А. С. К.-длъжник по изп.дело № 3457/1993 г. на СИС при СРС, IV отд., I уч., който е бил съпритежател в режим на съпружеска общност, заедно с Н. Ц. К. /Н. Ефремова К. /, на процесния апартамент № 13, в гр. С., ул. "Б" № 2, бл. 80-б, вх. Б. По делото е установено, че А. С. К. притежава български документ за самоличност от 30.09.1991 г., в който, освен че собственото, бащиното и фамилното му име са изписани по този начин, е посочен и единният му граждански номер - 5502167041. Въззивният съд обосновано е приел, че вписаната на 30.11.1993 г. под вх.рег. № 3* възбрана е срещу лицето А. С. К., чийто бащино и фамилно имена се различават от тези на ответника А. С. К. и на което л. не е посочен единен граждански номер, но на негово име /при действащата към онзи момент персонална система на вписванията/ е следвало да се открие партида, а имената му да се впишат в азбучния указател. Правилно въззивният съд е приел, че близостта в изписването и звученето на имената А. С. К. и А. С. К. не е достатъчно, за да се направи извод, че те се отнасят до едно и също лице. Законосъобразно е посочено, че вписването е строго формална дейност и следва да се извършва при стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 25 във връзка с чл. 24, б. "б" и чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВп, касаещи идентификацията на страните. В случая, освен различията в изписването на имената и липсата на посочен в обезпечителната заповед единен граждански номер, нал. е още и дублиране на отбелязванията във входящия регистър, при което както вписването с вх. № 3* така и това с вх. № 3* от 30.11.1993 г. са отнесени като такива по том II, акт № 52. По първото от тях обаче е отразено, че длъжник е лицето В. М. К., а взискател-лицето М. Г. Г., като обект на възбраната е апартамент № 10, в гр. С., ул. "И" № 41, ет. IV. С оглед на всичко това, обосновано е прието, че за извършващия проверката при спазване на чл. 39 ПВп е било невъзможно да узнае, че срещу А. С. К. е вписана възбрана върху апартамент № 13, на ул. "Б" № 2, бл. 80-б, вх. Б, гр. С. В съответствие със закона градският съд е приел, че от извършеното под вх.рег. № 3* от 30.11.1993 г. вписване не са настъпили гражданскоправните последици на възбраната, а разпореждането с процесния имот, извършено от А. С. К. в полза на Ю. Л. Т./по време на брака й с Т. Г. Т./ на 31.03.1994 г. с нотариален акт № 98, т. ХХХVI, нот.дело № 7080/1994 г. е произвело вещно транслативен ефект. След продажбата от 08.11.2000 г., предмет на нотариален акт № 65, т.II, рег. № 2* нот.дело № 239/2000 г.пък, собственик на апартамента е станала В. Т. Т., а Ю. Л. Т. и Т. Г. Т. са си запазили правото на ползване върху него. В обобщение, отрицателният установителен иск по чл. 336 ГПК (отм.) е изцяло основателен, поради което въззивната инстанция законосъобразно го е уважила по отношение и на останалата 1/2 идеална част от процесния апартамент. Обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и като правилно постановен съдебен акт следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателят А. М. С. следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация Ю. Л. Т., Т. Г. Т. и В. Т. Т. направените от тях разноски в касационното производство в размер на 600/шестстотин/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.