Решение № 6991 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2017 г.

Решение № 6991 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Статус - 1" АД, представлявано от изпълнителния директор Л. М., против решение № 7874 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 10398/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът- директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, в писмен отговоро и чрез юрк. П. като процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Статус - 1" АД против заповед № РА-18-123/30.09.2016 г. на директора на дирекция "Общински и строителен контрол" при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. чл. 57 ЗУТ и Наредбата за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) на дружеството е разпоредено да премахне незаконосъобразно поставения рекламен елемент, тип "Арка", находящ се в гр. С., с описаното местоположение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегация, в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Обосновал е извод, че срокът на разрешението за поставяне на рекламния елемент е изтекъл. Решението е правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на тях съдът е изградил законосъобразни и обосновани правни изводи. Страните не спорят, че разпореденият за премахване обект е "рекламен елемент " по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато срокът на разрешението за поставянето им е изтекъл. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че рекламният елемент е поставен въз основа на издадено разрешение за монтаж № 99/25.11.2002 г., чийто 3 - годишен срок на действие е изтекъл. Към датата на издаване на заповедта липсва действащо разрешение за поставянето му. Според чл. 2 на сключения между страните договор от 2008 г. на основание § 8 от НПОРИМДЕРДТСО (Изм. – ДВ, бр. 0 от 2017 г.)на жалбоподателя е предоставен част от имот - публична общинска собственост за поставяне на рекламен елемент, като срокът на договора е шестмесечен. Този договор, както и допълнително сключените споразумения не представляват надлежно издадено разрешение за монтаж и не дават основание да се приеме, че срокът на разрешението от 2002 г. автоматично е продължен при условията на чл. 30, ал. 1 от действащата наредба, както правилно е приел съдът. Наличието на облигационни отношения между страните не може да замести липсващата в случая административна процедура и издаване на разрешение по чл. 57, ал. 1 ЗУТ, необходими по закон за поставянето на рекламен елемент от вида на процесния. Дори и да се приеме, че разрешението за монтаж е ставало безсрочно, то действието му е прекратено към датата на издаване на заповедта. Съгласно отменената Наредба от 2007 г. действащите към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално допустимия срок по тази наредба - § 87, ал. 1 ПЗР. Съгласно чл. 20, ал. 1 на Наредбата от 2007 г. максималният срок за разрешенията за поставяне на рекламни елементи е 5 години от датата на влизането й в сила - 20.12.2007 г. и е изтекъл на 20.12.2012 г. Законосъобразно е заключението на съда, че в случая е неприложима нормата на § 5, ал. 3 ПЗР от сега действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 06.11.2014 г. Съгласно цитираната разпоредба действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от наредбата е десет години. Разрешението за монтаж е от 2002 г. и срокът е изтекъл към 2012 г. Разпоредбата на § 5, ал. 3 ПЗР от наредбата касае хипотезата на действащи към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, каквото по отношение на процесния рекламен елемент липсва. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че посоченият максимален срок на действие на разрешението за поставяне на рекламния елемент следва да се изчислява при съобразяване с датата на договора от 2008 г. и на допълнителните споразумения, сключени между дружеството и Столична община. Доводът е в противоречие с посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Решенията на общинския съвет, цитирани в споразуменията, са насочени към уреждане на облигационните отношения между страните. Както беше посочено договорните отношения не могат да заместят предвидената в ЗУТ процедура и издаването на разрешение за поставяне. По тези съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,