Решение № 3639 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане (молба) на Н. Неделчев, за отмяна на влязло в сила определение 3187/08.12.2021г., постановено по административно дело 2049/2021г. по описа на Административен съд-Варна/АС-Варна/. Искателят сочи основанието по чл.239, т.5 АПК, като моли определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искане за правна помощ. Подробни съображения относно наличието на предпоставките за това излага в молбата за отмяна. Не претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител смята искането за недопустимо. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, тричленен състав приема, че искането, с което е сезиран, следва да бъде разгледано по същество. Процесното искане за отмяна на посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение, е подадено в срока по чл.240, ал.3 АПК. Съгласно цитираната разпоредба, искането за отмяна в случаите на чл.239, т.5 и чл.246, ал.1 се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Определението, което е предмет на настоящия извънинстанционен контрол е влязло в законна сила на 20.12.2021г., а искането за отмяна е подадено на 08.12.2022г. /вх.18412 от 08.12.2022г. в АС-Варна/. Следователно искането е подадено в едногодишния срок по чл.240, ал.3 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл.239, т.5 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата визира нарушение на правила, имащо за резултат невъзможност страната по делото фактически да участва в съдебния процес- лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Според искателя нарушаване на процесуални правила от АС-Варна се изразява в недопускане на правна помощ на искателя в производството по административно дело 2049/2021г. по описа на Административен съд-Варна, и в недаване срок на искателя евентуално да си упълномощи защитник. Приключилото производство, инициирано от искателя пред АС-Варна по реда на Глава трета от Закона за правната помощ, за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, с неблагоприятен за искателя резултат, посочен като недопускане на правна помощ, предвид определение 2589/13.10.2021г. на същия съд и състав, оставено в сила с определение 12175/29.11.2021г.по адм.д. 11160/2021г. по описа на ВАС-пето отделение) не е основание за отмяна, попадащо в хипотезата на т.5 на чл.239 АПК, тъй като не се касае за нарушаване от съда на процесуално правило, гарантиращо личното участие на страната по делото. Недаването от съда на срок на искателя да си упълномощи защитник, не обективира нарушение на правило от съда, водещо до лишаване на страната от възможност за участие в делото, защото производството по административно дело 2049/2021г. по описа на Административен съд-Варна е по реда на чл.56, вр. чл.197 АПК, в което при упражнено процесуално право на жалба от Неделчев, същата се разглежда в закрито заседание. Доводите на Неделчев, посочени в искането за отмяна не обосновават нарушаване на правило, имащо за резултат ненадлежно представляване на страна, но следва да се отбележи, то може да се обсъжда само в случите, в които страната в съдебното производство има представител (допусната от съда правна помощ под формата на процесуално представителство, представител на страната по пълномощие или друго), каквато хипотеза в настоящия казус не е налице. Изложеното налага извод за липса на елементите от посочения по-горе фактически състав на искането за отмяна, което прави искането за отмяна неоснователно. С оглед изхода на спора и заявеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски, на основание чл.143, ал.3, вр. чл.249 АПК, на КЗЛД се дължат такива в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1, Върховният административен съд, Пето отделение