Решение № 523 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2012 г.

Решение № 523 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по повод молба за отмяна вх. № 1024365/19.06.2012 г. подадена от [фирма] и В. В. П., чрез процесуалния им представител адв. Х. К. срещу решение от 1.08.2005 г. по гр. д. № 20434/2003 г. на Софийски районен съд, I г. к., 40 състав; решение от 15.06.2009 г. по гр. д. № 793/2006 г. на Софийски градски съд, г. о., II-б въззивен състав; определение № 572/26.05.2010 г. по гр. д. № 1929/2009 г. на ВКС, IV го.

В молбата за отмяна се сочи, че се подава въз основа на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че е постановено ново решение на Административен съд, според което имотът, за ползването на който молителят е осъден да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД не принадлежи на ответника по молбата.

От ответната страна И. Т. И. чрез процесуален представител адв. С. Х. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва молбата за отмяна. Твърди се, че относно молителя В. В. П. липсва решение, създаващо спрямо него сила на присъдено нещо и че молбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Становището се поддържа и в с. з.

По подадената молба за отмяна ВКС, състав на IV г. о. установи следното:

Ответникът по молбата е предявил иск по чл. 108 ЗС с предмет дворно място от 660 кв. м, представляващо упи **-* в кв. ***-*, местност "Ц. Б. III", намиращо се на [улица], [населено място] и изградения в него павилион и по чл. 59 ЗЗД за сумата 6000 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване, против молителя [фирма], както и евентуален иск по чл. 109 ЗС против молителя В. В. П. с искане павилиона да бъде премахнат. С решение от 1.08.2005 г. по гр. д. № 20434/2003 г. на Софийски районен съд, 40 състав исковете са отхвърлени. По повод подадена въззивна жалба от ответника по молбата е образувано гр. д. № 793/2006 г. на Софийски градски съд. В хода на производството пред въззивния съд той е оттеглил на основание чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./ исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС и с протоколно определение от 14.05.2007 г. е прекратено производството относно иска по чл. 109 ЗС насочен срещу молителя В. В. П. и е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по този иск, а с протоколно определение от 17.11.2008 г. е прекратено производството относно иска по чл. 108 ЗС насочен срещу молителя [фирма] и е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по този иск. Исковете са оттеглени, тъй като спорният терен е освободен и е премахнат павилионът, построен върху него. С решение от 15.06.2009 г. въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част относно иска по чл. 59 ЗЗД и е осъдил молителя [фирма] да заплати на ответника по молбата сумата 4 200 лв. обезщетение за ползване на павилион, разположен в югозападния ъгъл на дворното място за периода 14.07.1998 г. - 14.07.2003 г., мораторна лихва в размер на 1 300 лв. и законната лихва върху главницата от 15.07.2003 г. С определение № 572/26.05.2010 г. по гр. д. № 1929/2009 г. на ВКС, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на така постановеното решение. С решение от 8.07.2010 г. по адм. д. № 2950/2002 г. на Софийски градски съд, адм. отд. е отменена заповед № РД-09-351/2.09.2002 г. на кмета на район "О. к. ", с която е одобрен проект за поправка на кадастрален план за имот № ** и създаване на два нови имота * и в кв. *, м. "О. к.", [улица]по жалба на молителя В. В. П., тъй като не е участвал в административното производство по издаването й. С решение № 13875/28.10.2011 г. по адм. д. № 3519/2011 г. на ВАС на РБ, II отд. същото е потвърдено.

От изложеното следва, че липсва надлежно упражнено право да се иска отмяна от страна на молителя В. В. П., тъй като не е налице съдебен акт, с който да е формирана сила на присъдено нещо спрямо оспорено от него право. Както беше изложено по-горе искът по чл. 109 ЗС, предявен срещу него, е бил оттеглен пред въззивния съд, който е прекратил производството и е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази част. Липсва правен интерес да се иска отмяната на решение от 1.08.2005 г. по гр. д. № 20434/2003 г. на Софийски районен съд, I г. к., 40 състав, тъй като с него предявените срещу молителите искове са отхвърлени. Молителите се позовават на отменително основание по чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК представяйки решение от 8.07.2010 г. по адм. д. № 2950/2002 г. на Софийски градски съд, адм. отд., потвърдено с решение № 13875/28.10.2011 г. по адм. д. № 3519/2011 г. на ВАС на РБ, II отд., като считат, че то представлява новооткрито писмено доказателство от съществено значение по делото. От датата на постановяване на второто решение - 28.10.2011 г., което е станало в съдебно производство с участието на единия от тях, следва да се приеме, че те са могли да се снабдят с него. Молбата за отмяна е подадена на 19.06.2012 г., след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1 т 1. ГПК и се явява просрочена. Молителите не са установили да са узнали в по-късен момент постановяването на решението или също в по-късен момент да са имали възможност да се снабдят с него, така че да може да се приеме законовия срок за спазен. Този въпрос е по съществото на спора, но молителите не представиха доказателства, даващи основание да се направи положителен извод в тази насока. Освен това с решението, на което се позовават молителите не се установява правно-релевантен за спора по настоящото дело факт. То е постановено в производство касаещо само проверка за законосъобразност на заповед за одобряване на проект за поправка на кадастрален план, а не както те твърдят, че с решението на административния съд е прието, че павилионът не е бил разположен в имот на ответника по молбата. Следователно молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

От ответника по молбата са претендирани направените в това производство разноски, които следва да бъдат присъдени.

По тези съображения, състав на ВКС, IV г. о.,