Решение № 1075 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2007 г.

ВКСI гражданско отделение06.01.2009 г.докладчик т Стоил Сотиров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276/21.5.2007 г. по гр. д. № 81/2007 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к. Решението е окончателно. Отбелязване по чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.): Решението не е подписано от съдия Галина Михайлова, поради внезапната й смърт на 04.01.2009 г.

Мотиви

Решение № 1075 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4102/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба А. Р. Г., против въззивно решение № 276/21.5.2007 г. по гр. д. № 81/2007 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к. Обстоятелствата по делото са следните: Л. Е. Н. от град Р. е предявил против А. А. Г. от град Р., иск с правно основание чл. 109 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на апартамент, находящ на първия етаж, във вход "Г", на блок "С", град Р. Твърди също така, че през зимния сезон се отоплява от камина с твърдо гориво, като през зимата на 2004 г. коминът се запушил и отопляването е станало невъзможно. Излага се, че ответникът който живее на четвърти етаж бил извършил ремонт на част от комина, който преминава през неговия апартамент, следствие което е настъпило запушването. Претенцията е за отстраняване на запушването от страна на ответника на основание чл. 109, във връзка с чл. 38 ЗС. С решение № 180/13.12.2006 г. по гр. д. № 3067/2006 г. Русенският районен съд, V-ти граждански състав, е отхвърлил иска. С решение № 276/21.5.2007 г. по гр. д. № 81/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Л. Н., Русенският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е осъдил ответника А да възстанови реконструираната от него част от комин, находящ се, находящ се в жилището му на четвъртия етаж, вх. Г, блок "С" в град Р., във вида от преди реконструкцията. Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, която в конкретния случай се изразява в запушване на комин, което е осъществено на ниво на подовата плоча в апартамента на ответника до 30 см от нея, това запушване е следствие от извършен от ответника по иска ремонти промяна в конструкцията на комина и извършеният ремонт е в нарушение на разпоредбите на ЗУТ. Освен това. Срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника А. А. Г., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Л. Е. Н., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Русенския окръжен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че в процесния случай е налице е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. В съответствие със събраните по делото доказателства въззивната инстанция е стигнала до правилния извод, че са налице неправомерни действия и бездействия от страна на ответника по иска. По категоричен начин е установено, че е налице запушване на комина в нарушение на закона, следствие извършен от касатора ремонт в нарушение разпоредбите на ЗУТ, с което е нарушено правото на собственост на ищеца. Поради това неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно хипотезата на чл. 109 ЗС. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно данните от заключението на съдебно-техническата експертиза. Същата не е оспорена, а настоящата инстанция намира, че въззивната инстанция я е съобразила правилно при постановяване на решението си. Неоснователно е оплакването, че експертизата не е посочила законовата разпоредба от ЗУТ, която е нарушена от касационния жалбоподател. Действително това не е сторено и от окръжния съд, но настоящата съдебна инстанция намира, че визираното нарушение е на чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 ЗУТ, вр. чл. 38, ал. 1, хипотеза петнадесета ЗС. В случая е налице съществено изменение на обща част на сградата - комин, за която не е спазена изискуемата се от закона процедура. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.

Цитирани разпоредби

3