Решение № 4904 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2010 г.

Решение № 4904 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ганетка Николова като пълномощник на Мариян Митков Младенов и Евелина Любомирова Коцева и двамата от гр. София срещу решението от 2.11.2009 г. по адм. дело № 5663/2007 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответника по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мариян Младенов срещу заповед № ДК-23-125 от 13.08.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ е наредено спиране на всички видове строително- монтажни работи на строеж, представляващ: "Двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХI-22, кв. 153 по плана на гр. София, м."Зона Б-3". Не е установено от настоящата инстанция при проверката на законосъобразността на съдебния акт на отменителните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът правилно е приложил материалния закон. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, като са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 224, ал. 7, предвиждаща при констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, същият да се спре като се спират и всички видове СМР. Доказани са отклонения от одобрения инвестиционен проект в част "конструктивна", изразяващи се в увеличена площ на сградата с 30 кв. м, височина на надзида с 0.70 см и изпълнена пристройка към стълбищна клетка със застроена площ от 8 кв. м, които нарушения попадат в приложното поле на чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗУТ, посочени конкретни нарушения, които са квалифицирани от законовите норми като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. На жалбоподателя пред първоинстанционния съд е допусната от съда съдебно-техническа експертиза за доказване на твърдяните от него обстоятелства, но тъй като той не е внесъл определения от съда депозит, съдът е отменил определението си с което е назначена същата. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните, но жалбоподателят не е доказал твърденията си в жалбата и не е опровергал изложените от административния орган фактически и правни основание, както правилно е приел съда. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и изложените от касаторите доводи в тази посока са неоснователни. Изводът за законосъобразност на административния акт не е опроверган пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което