Решение № 5133 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2019 г.

Решение № 5133 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез юрисконсулт В. Гашева срещу решение № 11095/17.07.2019 г. по адм. дело № 4414/2017 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, с което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е отменена Заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта й, в която извън специализирания слой е останала част от парцел 40333-26-1-2 за частта от 1. 80 ха, находящи се в землището на с. Кръстевич и е върната преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, а в останалата част първоначалната жалба е била отхвърлена. Процесуалния представител на касационния жалбоподател е заявил, че предмет на обжалване е цялото решение на първоинстанционният съд, същия е изложил съображения за неправилност и необоснованост на съдебният акт, въз основа на което прави искане за постановяване на решение, с което да се отмени съдебният акт като вместо него се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата депозирана срещу обжалваният административен акт, респективно да се върне делото за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание проведено на 12.03.2020 г. процесуалният представител на касатора, е заявила че поддържа касационната жалба, както и че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представен е списък на разноските за двете съдебни инстанции, като отново претендира същите да бъдат присъдени. Ответникът по касация – "Пурмерул" ООД действащ чрез адв. М. Стоянова в писмен отговор на касационната жалба излага становище, че решението е правилно, законосъобразно и не са налице касационни основание. Твърди, че решението е мотивирано и обосновано. При изложени съображения моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В становище от 09.03.2020 г. процесуалния представител е изразила аргументи по съществото на спора, като преви искане да им бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, като прилага списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. На 21.10.2019 г. "Пурмерул" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, ул. "Васил Левски" № 16 чрез пълномощника си адв. М. Стоянова е депозирана жалба /по своята правна същност частна жалба/ против определение № 13173 от 07.10.2019 г. постановено по адм. дело № 4414/2017 г. на тричленен състав на ВАС, с което съдът е отхвърлил направеното от дружеството искане за присъждане на разноски съобразно уважената част на подадената жалба. С разпореждане от 14.11.2019 г. частната жалба на "Пурмерул" ООД е оставена без движение, като е указано в 7-дневен срок, че следва да бъде заплатена държавна такса в размер на 150 лева. На 09.03.2020 г. е депозирано становище от адвокат М. Стоянова, пълномощник на "Пурмерул" ООД, в което заявява, че не поддържа подадената частна жалба и по тази причина не е изпълнила разпореждането за внасяне на държавна такса. С протоколно определение от 12.03.2020 г. петчленния състав на Върховния административен съд въз основа на неизпълнените указания, дадени на "Пурмерул" ООД с разпореждане на заместник-председателя на Върховния административен съд и ръководител на Първа колегия от 14.11.2019 г. е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството против определение № 13173/07.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4414/2017 г., по описа на ВАС, четвърто отделение и е прекратил производството по адм. дело № 14215/2019 г., по описа на ВАС, петчленен състав, първа колегия, в тази му част. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Настоящият съдебен състав, счита че касационната жалба на Министъра на земеделието, храните и горите за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, но само В ЧАСТТА, с която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен за страната. По силата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните, за които то е неблагоприятно. В касационната жалба, която е предмет на настоящото производство, касаторът - Министъра на земеделието, храните и горите оспорва съдебният акт в неговата цялост. При това положение настоящият съдебен състав намира, че по отношение на частта от решението, с която се ОТМЕНЯ по жалбата, подадена от "Пурмерул" ООД, град Хисаря чрез адвокат П. Стефанов, заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, В ЧАСТТА, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е останала част от парцел 40333-26-1-2 за частта от 1. 80 ха и ВРЪЩА преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона е неблагоприятна за касатора и същият има право да я обжалва, съобразно нормата на чл. 210, ал. 1 от АПК. Съобразно трайната практика на съдебните състави на Върховен административен съд, абсолютна процесуална предпоставка за касационно обжалване е решението да е неблагоприятно за страната, която подава касационната жалба. Неблагоприятният изход на спора обуславя правния интерес от оспорване и процесуалната допустимост на касационната жалба, като в настоящия случай това не е налице по отношение на частта с която се ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Пурмерул" ООД, град Хисаря чрез адвокат П. Стефанов, срещу заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, поради което е недопустима в тази част и следва да бъде оставена без разглеждане. Разгледана по същество, в останалата част касационната жалба е основателна. С обжалваната част от решението е отменена по жалбата, подадена от "Пурмерул" ООД, град Хисаря чрез адвокат П. Стефанов, заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, В ЧАСТТА, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е останала част от парцел 40333-26-1-2 за частта от 1. 80 ха и е върната преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да достигне до този резултат, решаващият тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. На следващо място е прието, че съображенията за изключване на части от парцелите от одобрения окончателен специализиран слой се съдържат в дешифрираните самолетни снимки, като именно данните от тях позволяват с помощта на специалисти да се извърши проверка на материалната законосъобразност на постановения акт. За изясняване на спора по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза. Установено е, че по отношение на спорния парцел: 40333-26-1-2, е било налице разминаване относно площта на изключените от одобрения специализиран слой, части и данните по заключението на СТЕ. В заключението на вещото лице за спорния парцел е посочено, че след анализ на ЦОФК се установява, че някои от площите изключени от допустимия слой и определени при дешифрирането като орлова папрат, според вещото лице не представляват такава, а представляват области с различна по цвят тревна растителност, която не следва да бъде изключвана от допустимия слой. За това твърдение, вещото лице е направило анализ на наличните сателитни изображения от различни години, където са видими участъците с орлова папрат, които след месец август обичайно добиват кафеникаво-червеникав цвят, който е ясно различим на самолетни и сателитни снимки. Според вещото лице, тъй като орловата папрат е многогодишно растение с много мощна коренова система, което не се ползва за сено, за да се осигури паша на животните, същата се почиства като се извършва постоянно окосяване на листната маса, което изтощава коренищата и растението загива. Според вещото лице площта от 1. 80 ха следва да бъде приобщена към допустимия слой, тъй като няма белези на недопустимост, а представлява почистен участък от орлова папрат. Първоинстанционният съд е допуснал повторна съдебно- техническа експертиза по направено искане на дружеството. В заключението си, вещото лице С. Бурова е посочила, че единствено изключените площи, пресметнати в предходната експертиза в размер на 0, 66 ха не са орлова папрат и следва да останат в допустимия слой. За останалата площ от 1, 14 ха, вещото лице е дало заключение, че макар и да са предприети мерки за почистване на растението, не може да се приеме, че същото е унищожено. За пълното му премахване били нужни 2 -3 години. Въз основа на така приетите заключения, първоинстанционния съд е приел като обективно заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза, което е мотивирано, пълно и коректно дадено, при което счита, че посочената допустима площ на заявения парцел 40333-26-1-2 в размер на 1, 80 ха следва да бъде включена в допустимия специализиран слой. Следователно жалбата е приета за частично основателна и атакуваната заповед следва да се отмени в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой необосновано е изключена площ от конкретно посочения по-горе парцел, като за определяне на недопустимите за подпомагане площи от тях, преписката следва да се върне на министъра на земеделието. Решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение при кредитиране на допуснатите експертизи, в резултат на това изводите на съда не кореспондират на релевантните по спора факти и приложимото спрямо тях право. По делото основният спор между страните е относно това дали площта от 1. 80 ха следва да бъде определена като допустима. Отговорът на този въпрос предполага наличие на определени специализирани познания, по делото, поради което е била допусната съдебно-техническа експертиза. Разпитът на вещото лице е проведен в съдебно заседание на 7.11.2018 г., в което заседание е прието и заключението, като касационният жалбоподател не е имал въпроси към вещото лице, но е оспорил същата и е поискал повторна съдебно-техническа експертиза. Същата е представена, приета и неоспорена. Видно от съдържанието на двете експертизи може да се обоснове извода, че е налице противоречие относно площта, която следва да бъде определена като допустима. Видно от обжалваният съдебен акт, съд е изградил изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед по отношение на 1. 80 ха от спорния БЗС 40333-26-1, който следва да бъдат приобщени към допустими слой, въз основа на заключението по първоначално приетата съдебно – техническа експертиза, изготвена от инж. С. Коен, която е възприета от съда като обективна, мотивирана, пълна и коректно дадена. По отношение на повторната съдебно – техническа експертиза, съдът е обсъдил същата, но не е изложил съображения относно преценката му за годността на експертизата. А съгласно разпоредбата на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В случай, че е налице противоречиви заключения, какъвто е настоящия случай, съдът следвало да кредитира едно от тях и да отхвърля другото заключение, като е налице задължението да бъде мотивирана преценката му, в това число да се посочат причините, поради които не възприема това заключение. Различието в двете заключения е единствено относно включването в специализирания слой на площта от 1. 14 ха, за която и двете вещи лица са направили констатации, че е заета от орлова папрат, която е плевел, че е направено прочистване и че поради това на самолетните снимки тя е видима с различен вид оцветяване. Позовавайки се единствено на първата експертиза, съдът не е извършил анализ на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм. ДВ., бр. 29 от 2018 г.), в която е предвидено като условие за допустимост за подпомагане изискването да бъде "приложена", а не да бъде "прилагана" дейност "премахване на плевелите", т. е., изискването е за извършване на дейност, която има като пряк и непосредствен резултат премахването на плевелите, а не неговото настъпване след време. Предвид механизма и продължителността на унищожаване на орловата папрат, изяснен от вещите лица и обстоятелството, че процесният участък попада в защитена зона по Натура 2000, очевидно е, че по отношение на съответната площ този резултат не може да бъде постигнат с извършването на еднократна дейност. Предвид цитираната и приложима нормативна уредба, която е с императивен характер и с която са въведени обективни критерии за допустимост на площите за подпомагане, от това следва, че въпросната площ следва да бъде изключена от специализирания слой. Предвид изложеното, съдът е достигнал до неправилен извод, тъй като се е позовал единствено на заключението на първата експертиза. Първоинстанционният съд като е изложил съображения, че кредитира първоначалната СТЕ, но не е изложил мотиви за причините, поради които не възприема повторната съдебно-техническа експертиза, е постановил неправилно решение, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което го е довело до нарушаване на материалния закон. Тъй като понастоящем спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, с оглед на приетите заключения, който потвърждават частично данните в оспореният административен акт, обжалваното съдебно решение ще следва да се измени в частта с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е останала част от парцел 40333-26-1-2 за 1. 80 ха, като се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, В ЧАСТТА за парцел 40333-26-1-2 за частта над 0. 66 ха по изложените вече по-горе мотиви, които следва да бъдат съобразени при новото произнасяне. При този изход на спора разноските остават така, както са направени от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд,