Решение № 432 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 270/2008 г.

Решение № 432 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 270/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. В. К. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 223 от 12.10.2007 г. по гр. д. № 322/2007 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Г. И. В. сумата 17885 лв. ведно със законна лихва от 20.06.2006 г. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна. Ответникът Г. И. В. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи иска в посочения размер, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения. Първоначално ищецът е имал сключен договор за заем с еднолично дружество с ограничена отговорност и собственик съпругът на ответницата, но поради неиздължаване на заемателя в срок, ответницата е заместила длъжника и се е задължила тя да върне същата сума, сключвайки договор за заем с ищеца. От правна страна съдът е приел, че между страните е настъпило заместване в дълг, старият длъжник е освободен от задължението, кредиторът - заемодател е дал съгласието си задължението да се поеме от новия длъжник - ответницата по иска, която не е върнала заетата сума в уговорения срок и следва да отговоря на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Посочено е още, че иска не е погасен с изтичане на петгодишна погасителна давност, тъй като давността е прекъсната на 24.01.2006 г., с признание на задължението от ответницата пред държавен орган - Районна прокуратура гр. С. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правно - обосновани изводи досежно основателността на иска в уважения размер. Законосъобразен е извода на съда, че отношенията между страните са облигационни, уредени от правната фигура заместване в дълг по чл. 102, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателката е заместила своя съпруг, управител на еднолично дружество с ограничена отговорност в задължението му да върне получения от ищеца заем в размер на 9000 щ. д., със сключения между страните по делото договор от 6.02.2001 г., с което е поела да възстанови левовата им равностойност от 18675 лв., при падеж края на м. юли 2001 г. Сумата не е върната от новия длъжник в уговорения срок - извънсъдебни признания, както на ответницата, така и на стария длъжник, неин съпруг, пред органите на Районна прокуратура гр. С. по повод образувано предварително производство във връзка с връщане на процесната сума, приключило с постановление за отказ от 24.01.2006 г. по преписка № 2534/2005 г. на прокурор при Сливенска районна прокуратура. Законосъобразен се явява и втория извод на съда, че иска не е погасен по давност по направено възражение на ответницата. Правилно съдът е посочил, че вземането се погасява с общата петгодишна давност, тъй като задължението не е периодично, както неоснователно се е поддържало от ответницата, за да се приложи по кратката тригодишна давност. Погашението на сумата е уговорено да се извърши на периоди за облекчаване на длъжника, но както е посочил съдът, задължението има един падеж и може да се изпълни еднократно. Искът не е погасен по давност, тъй като е постъпил в Сливенския окръжен съд на 20.06.2006 г., преди изтичането на петгодишния давностен срок на 31.07.2006 г. Извън това съдът е посочил, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "а" ГПК (отм.) на 24.01.2006 г. с признаване на вземането от длъжника пред органите на прокуратурата, по жалба на ищеца с предмет процесното вземане. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.