Решение № 5173 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2013 г.

Решение № 5173 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14113/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чакрян Артур - гражданин на Армения, против решение № 5567 от 19.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2758 по описа за 2013 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 38 от 14.01.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че решението е напълно немотивирано и направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Заявява се, че е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и в решението не е обсъдена обстановката в страната на произход. Иска се неговата отмяна. Чрез адв. Иванка Лазарова - процесуален представител на арменския гражданин, е подадена и втора касационна жалба, в която се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването против решението на председателя на ДАБ, с което е отказан хуманитарен статут. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се предостави хуманитарен статут на Чакрян Артур. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Сочи, че съдът е съобразил материалноправните предпоставки за отхвърляне на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила предвид липсата на представени доказателства за наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Заявява, че липсват каквито и да било доказателства за наличие на въоръжен конфликт с Азербайджан, както и такива, които да сочат, че Армения не е сигурна страна по смисъла на чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. Не са представени по делото доказателства, че спрямо чужденеца има данни за преследване или наличие на риск от бъдещо такова. Кандидатът е напуснал държавата си легално, към него не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността му. Липсват доказателства и да му е било отказано лечение в страната по произход. Твърдението, че би могъл да бъде принуден да носи военна служба, не е основание за предоставяне на закрила. С оглед изложеното предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Чакрян Артур - гражданин на Армения, против решение № 38 от 14.01.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ по отношение на чужденеца, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е девета молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. В молбата за закрила и по време на проведените интервюта молителят не заявява никакви нови факти и обстоятелства, различни от твърдените в предходните административни производства. Установено е, че касационният жалбоподател не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Армения. Административният орган е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07. Решаващият съд е установил, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход чужденецът ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, която е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Приел, че посочените от жалбоподателя факти, свързани със здравословното му състояние и нежеланието му да отслужи военната си служба, са от личен характер, установени при предишните производства. Освен това същите не обуславят изводи и не са наведени твърдения за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Съдът е обсъдил обстановката в Армения, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липс на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която, следва да бъде отбелязано, е девета по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обектът на изследване за прилагането на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. На второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход, и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. В интервю с рег. № УП3375 от 8.11.2012 г. търсещият закрила заявява, че не е членувал в политически партии или организации, не е участвал в религиозни организации, общност или секти, не е бил задържан или арестуван, не е възбуждано съдебно производство срещу него и не е имало заплахи срещу него. Напуснал е страната си на произход легално заедно с родителите си. Не се твърди по делото чужденецът да е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната по произход. Причините, поради които чужденецът не желае да се върне в Армения и които той посочва в интервютата, са свързани със здравословното му състояние и нежеланието му да отбие военната си служба. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, същите са от личен характер и са ирелевантни по отношение на търсената закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. От друга страна те вече са установени и обсъждани и в предходни производства по предоставяне на статут по ЗУБ, по които има влязло в сила решение, поради което същите са преклудирани. Освен това по делото е приложена и справка рег. № 2240 от 27.04.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд", в която е отразено, че съгласно Конституцията на Армения една от основните задачи на държавата е прилагането на програми за здравни грижи за населението и допринасяне за ефективното и достъпно медицинско обслужване. Съгласно Закона за здравеопазването на Армения всеки в страната има право да получи здравни услуги, независимо от неговата националност, раса, пол, език, религия, възраст, увреждане, политически или други убеждения, социален произход и друго положение. Поради което е правилен изводът, направен от административния орган, че заявеното от чужденеца обстоятелство, свързано със здравословното му състояние, не обосновава необходимостта от предоставяне на исканата закрила. Неоснователно е и твърдението, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за обстановката и сигурността в Армения. В решението се съдържат мотиви относно ситуацията на страната по произход. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата, което следва да обоснове извода, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения на процесуалния и материалния закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно, респ., че същият е законосъобразен. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,