Решение № 435 от 12.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2101/2011 г.

Решение № 435 от 12.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2101/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството по делото е образувано по касационни жалби от подсъдимите И. П. И., С. Л. И., К. Н. К. и Я. И. Я. против решение № 83 от 10.05.2011 г. по внохд № 356/2010 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба на И. П. И. се съдържа оплакване за явна несправедливост като се иска намаляването на наказанието или отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на К. Н. К. се сочи, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се оправдаване на подсъдимия или намаляване размера на наложеното наказание.

Сходна по съдържание, сочени основания и искане за отмяна или изменяване на въззивното решение е и касационната жалба от подсъдимия С. Л. И. като разликата по отношение на наказанието е за приложение на условното осъждане. В касационната жалба на Я. И. Я. се сочат основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не се е съобразила със задължителните указания дадени в решението по н. д. № 567/2009 г. на ВКС, II н. о., за отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения, с което сама е извършила такива. Нарушен е законът, защото съдът не е разграничил проявните форми на изпълнителните деяния по чл. 159в, пр. 3, във вр. чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и 4 от НК, с което фактически е било нарушено и правото му на защита. Акцентира се на обстоятелството, че по отношение на Я., досъдебното производство е проведено задочно, което го е лишило от възможността да прави искания за доказателства, които го оневиняват. Съобразно направените оплаквания подсъдимият иска да бъде оправдан или решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.

Пред касационната инстанция подсъдимите и защитниците поддържат жалбите по изложените в тях, а за К. и Я. и в представените писмени бележки съображения, в които се развива доводът за нарушение на закона и за несъобразяване със задължителните указания дадени с т. р. № 2/2009 г. на ОСНК при ВКС. Прокурорът пледира срещу основателността на жалбите. Касационното производство е второ поред, след отмяна с решение по н. д. № 567/2009 г. на ВКС, II н. о. на решение № 93/16.06.2009 г. по внохд № 64/2009 г. на Варненския апелативен съд и присъда № 14/30.01.2009 г. по нохд № 1704/2008 г. на Варненския окръжен съд и връщане на последния за ново разглеждане на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК с конкретни указания.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 78/17.06.2010 г. по нохд № 680/2010 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимите К. К. и Я. Я. за виновни по чл. 321, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1 НК им е наложил наказания от по две години и единадесет месеца.

Подсъдимите И. П. И., К. К. и С. Л. И. са признати за виновни по чл. 321, ал. 2 от НК, за което и при условията на чл. 55, ал. 1 НК са осъдени както следва: - И. П. И. и С. Л. И. - на по единадесет месеца лишаване от свобода; - К. К. К. - на осем месеца лишаване от свобода.

Подсъдимите са признати за виновни и в извършени престъпления по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 от НК и по чл. 159в пр. 3 вр. чл. 159а ал. 1 пр. 1 и 4 и ал. 2, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК /ред. ДВ бр. 92/2002 г./ - като всеки от тях е действал в различен период от време, в съучастие в различни комбинации с останалите подсъдими и по отношение на различни пострадали. След налагане на наказания за всяко от деянията, на осн. чл. 23 от НК, съдът определил едно общо наказание за всеки от подсъдимите, както следва: 1. К. К. и Я. Я. на по три години лишаване от свобода и глоби в размер на по 100 лв.;

1. И. И., С. И. и К. К. - на по две години и шест месеца и глоба в размер на 100 лв.

На основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил подсъдимите да изтърпят наложените им наказания при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. С решението си Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и от двете съдебни инстанции са основателни като дадените с решението по н. д. № 567/2009 г. на ВКС, II н. о., указания за отстраняване на допуснати в съдебната фаза на процеса процесуални нарушения не са изпълнени, а повторени. Производството пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като касаторите на основание чл. 371, т. 2 НПК са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тях.

За пореден път по делото следва да се отбележи, че направените от подсъдимите самопризнания не освобождават съда от задължението му да даде правна оценка на тези факти и изложи мотиви дали извършените деяния са престъпления и защо и каква е правната им квалификация. В мотивите към присъдата липсва задълбочена аргументация за наличието на обективните и субективните признаци на всяко от престъпленията, за които е постановено осъждане и участието на всеки един от подсъдимите в инкриминираните деяния. Този извод се основава на факта, че въпреки констатираните от предишния касационен състав съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречия в отделните части на диспозитива на присъдата, както и противоречия между него и мотивите й по съществени въпроси касаещи съучастието на подсъдимите в отделните престъпления, дадените в тази насока указания за отстраняването им не са изпълнени. Общата формулировка, изложена на л. 16, абз. 2 от мотивите: "Същият /подс. К. К./ в съучастие като съизвършител с останалите подсъдими е извършил и престъпления наказуеми по чл. 159в, пр. 3 /ред., ДВ, бр. 92/2002 г. /вр. чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 и ал. 2, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в различни периоди от време с пострадали свидетелките Г. Д., Д. Д., С. А., М. И., С. Й., З. М., М. М. и М. М.", не кореспондира с изискването за ясни и точни правни изводи по квалификация на всяко едно от деянията и формата на съучастие между подсъдимите във всеки един конкретен случай. Подсъдимият К. К. отново е признат за виновен по чл. 155, ал. 3 и чл. 159в НК в съучастие и с подс. К. К. по отношение на пострадалите свидетелки Г. Д. и С. А., а в мотивите /л. 5, абз. 3 и 4 и л. 6, абз. последен/ не е посочено, че такова съучастие е налице. Подсъдимият К. К. не е имал такова обвинение /видно от обвинителния акт/ и затова не е осъден по него.

В диспозитива на присъдата подсъдимият С. И. не е осъден за деянията с жертви свидетелките З. М. С. Й., М. М. и М. М., но подс. К. К. е признат за извършител на тези деяния в съучастие с него. Посочените противоречия между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да разбере за кои деяния и в съучастие с кого от останалите извършители е осъден и по същество представлява основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Въззивния съд като контролно-ревизионна инстанция и в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК е следвало да забележи това нарушение при проверката, според изискването по чл. 314 НПК, да отмени обжалваната пред него присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд и като не го е сторил, е допуснал нарушението да не бъде отстранено, а повторено.

Изложеното налага обжалваното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда да бъде отменено изцяло, включително и за необжалвалия решението подсъдим К. К. К., тъй като се касае за процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което следва да се отстрани от въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл. 354, ал. 5 /нова/ НПК /Обн., ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г./.

Новото разглеждане на делото от Варненския апелативен съд ще позволи да се даде отговор и на наведените от защитата на жалбоподателите пред настоящата инстанция оплаквания за нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанията, ако такива се поддържат за в бъдеще в процеса. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 5, във вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,