Решение № 1943 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2018 г.

Решение № 1943 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1519 от 12.07.2018 г. по адм. дело № 3492/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е отменен РА № Р-03000315000924-091-001 от 25.11.2015 г., потвърден с решение № 681 от 15.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. в частта с която на "С. семейство" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. май 2013 г. над сумата от 19 606, 32 лв. и съответните лихви и за м. март 2013 г. над сумата от 92. 17 лв. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на нов по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "С. семейство" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Иска присъждане на разноски и не представя доказателства за направени такива нито списък с разноски по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред касационна инстанция след като с Решение № 15090 от 08.12.2017 г. по адм. д. 1045/2017 г. на Върховен административен съд, отменя Решение № 2175 от 02.11.2016 постановено по адм. д. № 694/2016 година на Административен съд - В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението се обжалва в частта в която е отменен процесния РА, в останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за незаконосъобразността на процесния ревизионен акт, като го е отменил в частта, с която за "С. семейство" ЕООД са установени задължения по ЗДДС - за данъчен период м. март 2013 г. в размера над 92. 17 лв., заедно със съответните лихви за забава и за данъчен период м. май 2013 г. в размера над 19606. 32 лв., като в останалата част е отхвърлил жалбата. Административният съд В. правилно е приел, че незаконосъобразно на ревизираното лице "С. семейство" ЕООД не е признато право на данъчен кредит по фактура № 1000000033/03.12.12 г. издадена от "Алпмастер" ООД с предмет на доставката – авансово плащане на услуги по ремонт на силози в пивоварна П.. За да откаже признаването на данъчен кредит органът по приходите е приел, че не е извършено плащане по фактурата, което е опровергано в хода на съдебното оспорване. Чрез приетата и неоспорена ССчЕ е установено, че е извършено плащане по проформа фактура № 56/14.11.2012 г. с предмет "авансово плащане на услуги по ремонт на силози в пивоварна П." както на данъчната основа, така и дължимия ДДС в размер на 1232. 50 лева. Плащането по доставката категорично се подкрепя от извлечението по разплащателната сметка на ревизираното лице, като обстоятелството, че в счетоводството на дружеството не е отразена проформа фактурата не е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Правилно е решението и в частта с която е приет за незаконосъобразен РА и по отношение на начисления ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за периода 01.05.13 г. – 31.05.13 г. в размер на 7263. 82 лева. През този период ревизираното лице е извършило ремонт и подобрения в нает актив – "Предприятие за производство на безалкохолни напитки и бира" в гр. П.. Във връзка с тези дейности е упражнило приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури. В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено и съгласно което фактурираните дейности са разграничени на ремонтни и подобрения. В съответствие с него обосновано е преценено, че ремонтните дейности фактурирани от доставчиците "ЗУУУМ" ЕООД, "ИЛЛИ" ООД, "ХВТ И КО" ЕООД и "ВМ Аутомейшън" ООД не попадат в приложното поле на чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС и за тях установяването на задължения по ЗДДС с ревизионния акт е в нарушение на закона. Налице е безвъзмездното извършване на услуга от ползвател за ремонт на нает за ползване актив по смисъла на чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС, която не се облага с ДДС и по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените касационни основания. Разноски: предвид изхода от спора на ответника по касация не следва да се присъдят разноски, поради липса на доказателства за сторени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,