Решение № 15417 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2012 г.

Решение № 15417 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илия Великов Господинов, жив. в гр. Силистра, срещу решение № 3766/3.07.2012 г. по адм. дело № 3344/2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 565/1.11.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/ за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на ИААА, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок /видно от клеймото от 23.07.2012 г. на пощенския плик, с който е изпратена/ и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено след като с решение № 4532/28.03.2012 г. по адм. дело № 6046/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение от 22.03.2011 г. по адм. дело № 8832/2010 г. на АССГ в частта, отменяща заповед № 565/1.11.2010 г. на изпълнителния директор на ИААА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания в мотивите. Дадените указания са за излагане на мотиви дали Господинов е извършил дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта. ВАС е посочил, че първият първоинстанционен съд неправилно е отменил заповедта единствено заради допуснато съществено административно производствено нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. в относимата към казуса редакция на ДВ, бр. 24/2006 г., според която дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание трябва да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Изискването е спазено, тъй като с писмо от 11.10.2010 г., получено на същата дата от служителя, той е бил поканен да даде писмени обяснения за подробно описаните в него нарушения. На 12.10.2010 г. Господинов е депозирал писмени обяснения. Поканен е и да бъде изслушан. Липсва изискване в закона обясненията да са дадени непременно след образуване на дисциплинарното производство. Налице е хипотезата на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. - служителят не е изслушан по негова вина, поради което разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. не се прилага. За да постанови обжалваното в настоящето производство решение, вторият първоинстанционен съд е приел за установено, че жалбоподателят Илия Господинов е изпълнявал длъжността началник на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Силистра, към ИААА, с ранг II младши, по служебно правоотношение. На 27.09.2010 г. е изготвен доклад на служители в ГД "КД - ДАИ" относно извършена проверка в Областен отдел КД-ДАИ, гр. Силистра. Съдът е възпроизвел цитираните и от ВАС факти относно датите на поканата за даване на обяснения по резултата от доклада и депозираните им. На 29.10.2010 г. дисциплинарният съвет е образувал дисциплинарно дело срещу Господинов, обсъдил доклада, взел решение, че жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения и предложил на изпълнителния директор да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На 1.11.2010 г. последният е издал оспорената заповед при спазване на административно производствените правила по издаването и. Изпълнителният директор е компетентният орган, надлежно е мотивирал заповедта си и е спазил приложимите материалноправни разпоредби. Описаните в 9 точки нарушения се доказват от събраните по делото доказателства. Видно от извадките от присъствения дневник, същият не се води редовно. Доказано е нарушението на Указанията за контролната и административнонаказателната дейности и дейността по прилагане на принудителните административни мерки в ИАА, относно местата за извършване на проверка на пътя, тъй като видно от седмичното разпределение на задачите, проверките са извършвани именно на магазин "Кауфланд". Нарушена е Инструкция № 3/17.10.2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, тъй като и жалбоподателят не оспорва, че е полагал подписа на друго място върху плика, а не на мястото на запечатването и че е използвал три плика за икономии вместо указаните четири. Доказани са погрешни квалификации в санкционната част на наказателните постановления. Налице е неоспореното от жалбоподателя нарушение при приемане на документи без заверка "вярно с оригинала", независимо, че последният твърди, че е давал устни указания на служителите си за изискване на заверка, но това сочи на занижен контрол. Отсъствието на 14.09. от работа се установява от стр. 2 на доклада. Така постановеното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Не е налице неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл, тъй като по отношение преценката на тази част от административната процедура първоинстанционният съд е имал задължителни указания на ВАС, с които се е съобразил изцяло. Необосновани са изводите му, че извършването на всички описани в заповедта действия и бездействия от Господинов се доказва, както и че всички те представляват дисциплинарни нарушения. Първото посочено нарушение е, че е нарушил разпорежданията по писмо рег. № 11-36 -109/19.08.2010 г. за попълване на новия образец дневник за присъствие, като не е попълнил данни за себе си за датите 23.08., 25.08., 31.08., 01.09. и 14.09. Видно от приетата по делото заповед № 1603 от 27.08.2010 г. жалбоподателят е бил в платен годишен отпуск, считано от 24.08.2010 г. до 10.09.2010 г., тоест за дните на отсъствието си поради законоустановен отпуск - 25.08., 31.08., 01.09. не е имал задължение да се вписва в присъствения дневник. При преценка тежестта на нарушението за невписването му на 23.08. и 14.09.2010 г. следва да се има предвид, че 23.08. е първият ден след въвеждането на новия образец с нови изисквания за началник отдел, каквато длъжност е изпълнявал жалбоподателят. По точка 2 от заповедта - несвързването на тонколоните със системата за видеонаблюдение съдът не е изложил мотиви, че приема нарушението за доказано. Следва да се посочи, че цитираното писмо и обучение, които според административният орган въвеждат това задължение са се състояли също по време на годишния отпуск на жалбоподателя, а заповедта за монтиране на видеокамери е от 23.09.2010 г., последваща проверката, поради което жалбоподателят не би могъл да я наруши преди издаването и. Не се доказа жалбоподателят да има отношение към определянето на магазин Кауфланд като контролен пункт за проверки, тъй като седмичното разпределение на задачите, цитирано от съда е изготвено от младши инспектор Стоянов и утвърден от Главен директор на Главна дирекция "КД - ДАИ". На същото няма подпис от жалбоподателя. Цитираните в заповедта правила, които нарушавало определянето на магазин Кауфланд като контролен пункт, а именно раздел III, т. 1 от Указанията за контролната и административнонаказателната, не съдържат регламентация във връзка с определянето на контролните пунктове, поради което жалбоподателят не е извършил и твърдяното в т. 3 от заповедта нарушение. Указанието за теглене на жребий пред видеокамерите във връзка с влизането в сила от 1.10.2010 г. на разпоредбите на Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Доколкото и в самата заповед е посочено, че измененията на Наредбата влизат в сила от 1.10.2010 г., няма правна възможност за преценка на дадено поведение като противоречащо на тези изменения или указанията по прилагането им преди тази дата /на 13.09.2010 г. според доклада/. Цитираната Инструкция № 3/17.10.2008 г. в чл. 21, ал. 3 регламентира само два плика за запечатване на тестовете и бланките, липсва твърдяното изискване за 4 плика, поради което няма и нарушение на този текст. Жалбоподателят не оспорва, че е подписвал пликовете в долен десен ъгъл вместо на мястото на запечатването съгласно чл. 21, ал. 3 и чл. 19, ал. 4, но от това нарушение не е установено да са настъпили някакви вредни последици. Жалбоподателят не оспорва констатацията за допуснати грешки в 5 от наказателните постановления, подписани от него в периода, в който е действал като административно наказващ орган, но е основателно възражението му, че 5 от общо 308 бр. наказателни постановления не е значителен процент, като три от тях са в първите дни след назначаването му на длъжността, когато все още не е имал достатъчно опит. Жалбоподателят не е лицето, приемащо документи, което следва да изисква заверка "вярно с оригинала", същият е обърнал внимание на служителите, приемащи документи за необходимостта от тази заверка, като на стр. 3 от доклада е констатирано приемане само на един такъв документ, което не може да се квалифицира като занижен контрол от страна на жалбоподателя. Административният орган не доказва фактически и правни основания, описани в т. 8 и 9 от заповедта. За отсъствие в първия ден на проверката от работа - 14.09.2010 г. в доклада няма констатации. Напротив на първа страница е посочено, че всички служители са били на работа без Жан Келпеков и Петър Петров и е цитирано мнение на жалбоподателя за добър микроклимат - тоест той е бил на работа, за да го изрази. На страница 2 е обсъдено съвещание на 07.09. и в следващо изречение е посочено, че на предходния ден началникът не е бил на работа - тоест на 06.09., когато видно от горецитираната заповед е бил в платен годишен отпуск. По отношение на правния спор по т. 9 от заповедта дали е било влязло в сила наказателното постановление на "Хикс Христов" ЕООД към датата на излизане в отпуск на жалбоподателя, за да е длъжен да започне процедура за отнемане на разрешението за извършване на обучение, в тежест на издателя на заповедта е било представянето на наказателното постановление за преценка и като не го е направил, следва да се приеме, че не е доказал наличието на твърдените в заповедта факти. Доказаните нарушения - невписването на жалбоподателя в новия присъствен дневник на 23.08.2010 г. и 14.09.2010 г., подписването на пликовете за теоретичния изпит на място различно от посоченото в инструкция № 3/17.10.2008 г. и допуснатите грешки в пет броя наказателни постановления, представляващи неизпълнение на служебни задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл са с незначителна тежест, нямат вредни последици за държавната служба или гражданите, не се доказва умисъл при извършването им, не е отчетено цялостното служебно поведение на жалбоподателя съобразно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. и не обуславят налагането на най-тежкото наказание дисциплинарно наказание. Предвид изложеното решението като необосновано и материалноправно незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отменя обжалваната заповед като материалноправно незаконосъобразна. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. На касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 260 лева /200 лева адвокатски хонорар и 60 лева депозит за свидетели с призоваване/, платими от ИААА. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,