Решение № 5814 от 1.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Стоянов в качеството му на кмет на Община Благоевград, приподписана от юриск. И. Янева срещу решение 1373/28.07.2022 г., постановено по адм. дело 267/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е прогласена нищожността на негово решение 70 -00 878/24.01.2022 г., с което е потвърден отказ, обективиран в писмо с изх. 70 00 878/28.10.2021 г., издаден от старши инспектор в дирекция Местни данъци и такси като орган по приходите при Община Благоевград. Със същото решение преписката е изпратена на ръководителя на звеното за местни приходи при Община Благоевград за произнасяне по отказа. Обжалва се решението и в частта за разноски. Релевират се оплаквания в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Сочи се от касатора, че административното производство се е развило по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 83, ал. 4 ДОПК, указващи процесуалния ред, по който следва да се образува съдебното производство. Твърди, че подаденото искане по своята същност е искане за дерегистрация в специалните регистри, като то се обжалвало по реда на обжалване на ревизионните актове. Според касатора съдът не е изследвал относимите факти и доказателства, не е приложил относимата нормативна уредба и не е отчел посочените не само с административните органи, но и от самите жалбоподатели норми, приложими в образуваното пред него производство и в този смисъл излага довод, че е постановен незаконосъобразен и необоснован акт. Касаторът поддържа и оплакване, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и без да разгледа спора по същество, е достигнал до незаконосъобразен извод, че актът на органа по приходите или отказа да бъде издаден такъв акт, съответно непроизнасянето му в срок на основание чл. 144, ал.1 във връзка с чл. 152, ал.1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който има правомощията на териториален директор на НАП. Изводът на съда би бил правилен според касационния жалбоподател, ако процесният случай се отнасяше до обжалване на акт, издаден по реда на чл. 107 ДОПК, който подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионен акт пред директора на Териториална дирекция на НАП, чийто правомощия на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Излагат се доводи, е настоящият случай не е такъв и предвид, че производството е образувано по повод на жалба срещу акт, издаден по реда на чл. 83 ДОПК, който на основание ал. 4 от същата норма, се обжалва по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. В тази връзка се цитира съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела 3042/2021 г., 13582/2020 г., 3040/2021 г., 13550/2020 г. и 1784/2020 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на акта, като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на сторените разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото е постъпило писмено становище от касационния жалбоподател, като поддържа и искането за разноски, които са държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба Я. Йорданова и Н. Вангелова и двете от гр. Шумен чрез процесуалния си представител адв. Д. Динев, я оспорват и молят обжалваното решение молят като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, тъй като е участвала в първоинстанциноното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да постанови решение по същество настоящият съдебен състав установи следното: За да прогласи нищожността на решението на Кмета на Община Благоевград, с което е потвърден отказа, обективиран в писмо 70 -00 -878/28.10.2021 г. на орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси при същата община, първоинстанционният съд е приел, че с оглед уредената в чл. 4, ал. 5 ЗМДТ компетентност на местните органи по посочения закон кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП. Съдът в тази връзка е приел, че при анализа на относимата към случая нормативна рамка в случая на постановения отказ от Д. Калайджийска - старши инспектор по приходите в дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград съгласно заповед 625/14.05.2020 г., е определена за длъжностно лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, с оглед разпоредбата на чл. 156, ал.1, и 2 във връзка с чл. 144, ал.1 ДОПК. Изчерпването на възможността за обжалване на отказа по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Цитирайки чл. 152, ал.1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК, към които препраща чл. 144, ал. ДОПК съдът е направил извод, че актът или отказа на органа по приходите, съотв. непроизнасянето подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Посочено е в съдебното решение, че жалбоподателите Я. Йорданова и Н. Вангелова са сезирали кмета на Община Благоевград, като според съда по този начин е спазено изискването на чл. 156, ал. 1 и 2 ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 ДОПК, като актът на органа е посочено от съда или отказа му да издаде такъв е обжалван пред кмета. Съдът е приел, че кметът вместо да изпрати искането до компетентния орган ръководител на звеното за местни приходи в Община Благоевград, се е произнесъл без да притежава материална компетентност. Според съда като е иззел тази компетентност, кметът на Община Благоевград е постановил решението си без да притежава такава компетентен и затова е прогласена неговата нищожност. Обжалваното решение е недопустимо. Установено е в първоинстанционното съдебно производство, че Я. Йорданова и Н. Вангелова като наследници на Й. Ковачев по силата на наследствено правоприемство, са станали собственици заедно с брат си Д. Ковачев на МПС 3 бр. мотоциклети и един лек автомобил, като с декларация от 14.06.2021 г. и 15.06.2021 г с нотариална заверка на подписите на основание чл. 99 от Закона за собствеността (ЗС), са се отказали от наследството на процесните МПС. В тази връзка жалбоподателите са твърдели, че вече не са собственици на посочените МПС и затова не са и данъчно задължени лица и са поискали процесните МПС да бъдат заличени от данъчната партида в специалните регистри. Жалбоподателите са подали искането си до кмета на Община Благоевград, но молбата им е препратена от кмета до съответния орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси на Община Благоевград и макар да няма писмена следа за това. С писмо 70 00 878/28.10.2021 г. Д. Калайджийска като орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ се е произнесла. В издаденото писмо от посочения орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград наистина е обективиран отказ от закриване на партидите на процесните МПС, който представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. В процесния случай се поставя въпроса при задължително административно обжалване, кой е решаващ орган, който трябва да се произнесе по жалбата срещу отказа да се отпишат от данъчната партида процесните МПС? Отговорът е даден в чл. 83, ал. 4 ДОПК, като според тази разпоредба актовете за регистрация и отказите от регистрация (прекратяване на регистрация) в специалните регистри, се извършва по реда на обжалване на ревизионните актове. Като се има предвид, че и разпоредбата на с чл. 4, ал. 5, предл. 1 ЗМДТ препраща към чл. 152, ал. 2 ДОПК, то компетентността на решаващ орган в производствата по ЗМДТ съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ се изпълнява от кмета на съответната община. След като чл. 83, ал. 4 ДОПК изрично посочва кой е органът, който се произнася при обжалване на акт за регистрация или за прекратяване на такава, респ. по отказа в процесния случай, правилно кмета на Община Благоевград се е произнесъл с решение, потвърждавайки отказа на приходните орган в дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград. Следвайки реда за обжалване по ДОПК решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК не е акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване предвид, че с него е потвърден отказа на приходния орган при съответната общинска администрация и именно той е подлежащия на обжалване пред съда акт. По материалната законосъобразност на отказа обаче предвид, че неправилно съдът е прогласил нищожността на решението на кмета, а не се е произнесъл по същество по индивидуалния административен акт, какъвто е отказа от прекратяване регистрацията на процесните МПС, то обжалваното решение е недопустимо, като произнесено не по предмета на правния спор и подлежи на обезсилване и на основание чл. 221, ал. 3 АПК ще следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглежда следва да се разгледа спора по същество и съдът да се произнесе по материалната законосъобразност на подлежащия на обжалване пред съда индивидуален административен акт - отказ на орган по приходите в дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград да отпише от данъчната партида на процесните МПС. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав на касационната инстанция не се произнася по исканията за разноски, а при постановяване на съдебния си акт новият съдебен състав на Административен съд гр. Благоевград в зависимост от изхода на спора, ще следва да се произнесе по разноските, направени и пред настоящата инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение