Решение № 1039 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2016 г.

Решение № 1039 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Ф. - Е., подадена срещу решение № 425 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 683/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 199/15.05.2015 г. по преписка № 232/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.), петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация. Иска се прогласяване на нищожност на съдебното решение или отмяната му като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците КЗДискр. и лицата, конституирани като заинтересовани страни в производството пред комисията в качеството им на членове на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) към Висшия съдебен съвет (ВСС), и участвали като такива пред първата инстанция, не са взели становище. Ответникът ВСС счита, че касационното оспорване е неоснователно и решението следва да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - Б. е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при спазени процесуални правила и е обосновано. Предмет на първоинстанционния съдебен контрол е цитираното по-горе решение на КЗДискр., с което е установено, че при осъществяване на правомощията си председателят на Окръжен съд - Б., като не е разрешила ползването на заявен неплатен отпуск на съдия Е. за периода от 01.07.2013 г. до 14.06.2014 г., не е осъществила забранено от закона неблагоприятно третиране и нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), както и преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР от ЗЗДискр. Установено е също, че при осъществяване на правомощията си председателят на Окръжен съд - Б., като не е разрешила ползването на заявен неплатен отпуск на съдия Е. за процесния период, не е извършила нарушение на чл. 15 и чл. 26 от ЗЗДискр. Жалбата в частта й, касаеща оплакване от незаконосъобразни решения на КПА към ВСС, чиито членове са съдии, прокурори и следователи, е оставена без разглеждане поради липса на компетентност на комисията. Оспореният пред съда индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган във валидна писмена форма и при съдържащи се реквизити по чл. 66 от ЗЗДискр. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, които да обосновават отмяната му. Съобразно разпоредбата на чл. 338 във вразка с чл. 331 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), неплатеният отпуск на съдиите от окръжните съдилища се разрешава от председателя на съответния съд. В тази връзка обосновано съдът е приел, че ползването на неплатен отпуск на съдиите не е тяхно субективно право, а единствено възможност, като ползването на този отпуск не зависи само от волята на магистрата, а и от преценката на председателя на съда дали да го разреши и за какъв конкретен период от време. Поради това в конкретния случай председателят на ОС - Б. не е имал задължението да даде съгласието си за ползване на неплатен отпуск за нов, последващ период от време във връзка с изпълнение на функциите на съдия Е. като международен съдия в Апелативния съд на Агенцията за вещни искове във Върховния съд на Р. К. предвид факта, че такъв вече е бил ползван до момента. Извършената от страна на председателя на ОС - Б. преценка е в съответствие с правомощията й, като задължението за осъществяване на общо организационно и административно ръководство на поверения й съд, с оглед осигуряване на работата на същия има превес пред удовлетворяване исканията на магистратите. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол, като отказът да бъде разрешено ползване на неплатен отпуск не представлява действие, с което е осъществена дискриминация. Следва да се отбележи и обстоятелството, че от 2008 г. съдия Е. е била непрекъснато командирована извън страната за участие в мисии на ЕС. Правилен е изводът на КЗДискр., който е споделен от съда, че не следва да се извършва и сравнение с посочените от жалбоподателката други магистрати, намиращи се при сходни обстоятелства, но работещи в други органи на съдебната власт. Ползването на неплатен отпуск от тези магистрати зависи от волята и конкретната преценка на техните административни ръководители, чието съгласие е необходимо за разрешаването му. На следващо място, признакът "лично положение" няма еднозначно съдържание, нито легално определение, като в дадения случай защитеният признак "лично положение" не е конкретизиран от страна на Е.. Предвид това липсата на установен защитен признак прави недоказан и тормоза по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ЗЗДискр., в каквато насока са оплакванията й. Единствено при установяване на поведение на основата на защитен признак и при налична на визираната от закона специална цел или резултат може да се приеме, че е налице "тормоз" по смисъла на ЗЗДискр. Касационната жалбоподателка не е ангажирала доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното от нея неблагоприятно третиране поради образуване на дисциплинарно производство и предприетата от нея защита от дискриминация. Поради това не се установява и твърдяната от страна на касатора дискриминация под формата на "преследване" по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., тъй като в процесния случай не е установено по-неблагоприятно третиране на Е. във връзка с подаване на жалбата й пред КЗДискр. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на решението си съдът е извършил цялостна проверка по реда на чл. 168 от АПК на оспорения индивидуален административен акт. Като е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, законосъобразно и обосновано е преценил, че липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК спрямо същия. Съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,