Решение № 13524 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2009 г.

Решение № 13524 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Хегине Хенриковна Погосян, гражданка на Армения, срещу решение № 9545 от 13.07.2009 година по адм. д. № 3707/2009 година на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Процесуалният представител на ответника Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотовирано заключение, че решението е правилно и затова касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение е отхвърлена жалбата на Хегине Погосян, гражданка на Армения, срещу решение № 13 от 21.01.2009 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, с което предвид липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата й с вх. № 2070 от 3.07.2007 година на ДАБ. Прието е, че с обжалваното решение административният орган е изпълнил дадените му указания в решение № 10453 от 14.10.2008 година по адм. д. № 9806/2008 година на Върховния административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като е обсъдил и съпоставил фактите и обстоятелствата във връзка с приложението на чл. 8 ал. 9 във връзка с ал. 10 и чл. 9 ал. 6 във връзка с ал. 7 от ЗУБ и Директива 2004/83 (ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на третите държави или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Правният извод, че българското законодателство не приравнява положението на семейните и несемейните двойки и че следователно жалбоподателката не може да се ползва от правата на съпруга на чужденец с предоставен статут на бежанец по отношение на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ е съобразен с материалноправните разпоредби и е обоснован. Правилно е прието и това, че съгласно чл. 8, ал. 10 от ЗУБ за да получи статут на бежанец въз основа на сключен брак с признат бежанец, жалбоподателката трябва да има собствени основания, каквито в случая нито се твърдят, нито са налице. При положение, че молителката не е изложила основания във връзка с основателен страх за нея при завръщането й в страната й на произход - Армения, неоснователен е доводът в касационната жалба, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като не е обсъдил същите. Изводът, че решението е правилно, е съобразен с изрично визираните формални основания в ЗУБ и не се променя от факта, че междувременно на двете деца Алекс Саидазиз Мохамади и Мариям Саидазиз Мохамади е предоставен статут на беженец с решение № 462 и № 463 от 5.10.2009 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия