Решение № 155 от 8.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 762/2022 г.

Решение № 155 от 8.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 762/2022 г., I н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Я. А. (озаглавено жалба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 369/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. С решение № 260026 от 17.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 369/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е изцяло потвърдена присъда № 54 от 18.06.2020 г., постановена по НОХД № 434/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с която осъденият А. е признат за виновен в това, че на 17.09.2019 г. в затвора в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършител с М. А. Б. и с помагача И. С. И., причинил средна телесна повреда на Й. А. А., изразяваща се в счупване на дясна лакетна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и деянието е осъществено при опасен рецидив, като на основание чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 29, б. "б" НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и десет месеца, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. В искането осъденият оспорва постановената при условията на задочно производство присъда и решението на въззивния съд, като поддържа, че не е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние и моли това да бъде установено чрез провеждане на очна ставка с пострадалия Й. А.. С допълнение към искането уточнява, че моли воденото срещу него наказателно производство да бъде възобновено, като поддържа, че са налице едновременно законовите предпоставки на чл. 423, ал. 1 НПК и тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В касационното съдебно заседание защитникът моли искането да бъде уважено, като поддържа, че са налице условията на чл. 423, ал. 1 НПК. Твърди, че осъденият не е участвал лично в досъдебната и съдебната фаза на приключилото производство, като е напуснал страната преди да му бъде повдигнато обвинение. Моли да бъде отчетено и това, че той е взел участие в производството, но само в качеството на свидетел, което е и основание да се приеме, че делото се е развило изцяло в негово отсъствие. На това основание предлага наказателното производство да бъде възобновено, постановените съдебни актове да бъдат отменени, а делото изпратено на досъдебната фаза. В представена писмена защита защитникът оспорва изводите на предходните съдебни състави, че са били налице предпоставките за провеждане на производство по реда на чл. 269, ал. 3 НПК, като поддържа, че осъденият не се е укрил, защото не е знаел, че е наказателно преследван. Наред с молбата за уважаване на искането по чл. 423 НПК се поддържа и направените оплаквания, относими към производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се моли по тях да се произнесе компетентния апелативен съд. Представителят на държавното обвинение твърди, че искането на осъдения е основателно и предлага същото да бъде уважено. Поддържа, че от приложените по делото материали се установява, че А. е привлечен като обвиняем при приложението на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК и изготвените протоколи са подписани единствено от назначения служебен защитник. Досъдебното и съдебното производство са проведени изцяло при задочна процедура, в негово отсъствие, което е и основание да се приеме, че той в нито един момент не е знаел за делото. Моли да бъде възобновено приключилото производство, да бъдат отменени постановените присъда и въззивно решение, а делото върнато на досъдебната фаза за разглеждане в присъствието на А.. Предлага на основание чл. 423, ал. 4 НПК по отношение на осъдения да бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Осъденият А. моли да бъде уважено искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл. 423 НПК. Настоящото искане е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване по реда на чл. 423 НПК. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Настоящото производство е образувано с постановление от 11.10.2019 г. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 НПК. В рамките на досъдебното производство на 24.10.2019 г. осъденият А. е разпитан в качеството на свидетел, видно от съставения протокол за проведения разпит. В хода на разследването разследващият полицай е направил опит да призове осъдения А. (вече в качеството на обвиняем), но видно от приложените докладни записки, справки за пътувания и справки за обявяване за общодържавно издирване било установено, че той не е бил намерен на обявените адреси и е напуснал страната на 22.01.2020 г., като не е имал известен адрес в чужбина, от където е било възможно да бъде призован. С постановление от 30.01.2020 г. на А. е назначен служебен защитник и с постановление от 11.02.2020 г. при условията на чл. 206, във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" НПК той е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 29, б. "б" НК. Досъдебното и съдебното производство пред първостепенния и въззивния съд се е развило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" НПК, като осъденият в нито един момент не е имал информация за воденото срещу него дело. А. е узнал за развилото се и приключило производство и влезлите в сила осъдителни съдебни актове едва след задържането му на 11.07.2022 г. в Сарагоса Кралство Испания в изпълнение на издадена Европейска заповед за арест. Касационният съд прецени, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предпоставки за възобновяване на приключилото наказателно производство. В тази норма законодателят по изричен начин е указал задължително възобновяване на производството, освен в случаите когато след предявяване на обвинението осъденото лице се е укрило и това е била причината делото да се разгледа при условията на задочна процедура. Многократно касационната инстанция е приемала, че правото на участие на привлечения към наказателна отговорност осъден е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано както в националното ни законодателство, така и в разпоредбата на чл. 6 КЗПЧ. Възможността да бъде проведено задочно производство е свързана с поведението на обвиняемия, което е избрано след като той е взел информирано и свободно решение дали да участва в процеса (в този смисъл са решения от 8.02.2022 г. на ВКС по НД № 937/2021 г., III НО, решение № 60246 от 25.02.2022 г. на ВКС по НД № 1010/2021 г., I НО и множество други) Този избор осъденото лице може да направи само след като знае, че е привлечено по надлежен ред към наказателна отговорност по конкретно обвинение и това действие е осъществено при неговото лично участие. В случаите, когато досъдебното производство се е развило при условията на изцяло задочна процедура не може да бъде прието, че неучастието на обвиняемия е било резултат на информиран избор. Ето защо приключилото наказателно производство следва да бъде възобновено, постановените съдебни актове да бъдат отменени, а делото върнато на фазата на досъдебното производство, за да бъдат извършени необходимите процесуални действия по предвидения в процесуалния закон ред. Предвид изхода на делото по направеното искане с правно основание по чл. 423 НПК касационният съд намира за безпредметно да изпраща делото на компетентния апелативен съд за произнасяне по оплакванията, свързани с приложението на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Касационният съд, след като прецени предмета на настоящото производство, съдебното минало на осъдения А., обстоятелството, че той е бил обявен за общодържавно издирване на територията на страната и е бил задържан в Кралство Испания въз основа на издадена ЕЗА намира, че на основание чл. 423, ал. 4 НПК по отношение на него следва да бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение