Решение № 11643 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2016 г.

Решение № 11643 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на П. М. Н., чрез процесуален представител, срещу решение № 23 от 09.02.2016 г. по адм. д. № 689/2015 г. по описа на Административен съд -Д.. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е отказал разпит на свидетели, които са били непосредствено до паркирания автомобил. Иска свидетелите да бъдат разпитани в касационното производство. Счита, че Административен съд - Д. е разгледал дело, което не му е подсъдно. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган.

Ответната страна началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР гр. С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 23 от 09.02.2016 г. по адм. д. № 689/2015 г. по описа на Административен съд -Д. е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. М. Н., против заповед № 15-4332-002309 от 02.09.2015 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управлението на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от датата на отнемане" с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) поради това, че водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

Намерил за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал лекия автомобил. Мотивирал се е с отразените в АУАН № 959463/22.08.2015 г. факти, послужили като основание за прилагате на ПАМ: 1.водачът отказал проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство, 2.издаден е талон за медицинско изследване, но водачът не го е приел (л. 9 от адм. д. № 10776/2015 г. по описа на АССГ), 3. установено е, че водачът се е движил с несъобразена скорост спрямо интензивността на движение и е катастрофирал в друго паркирано превозно средство.

1.Решението е допустимо. Първоначално делото е образувано пред Административен съд С.- град, който с разпореждане № 6198/16.11.2015 г. по адм. д. № 10776/2015 г. по описа на Административен съд С. -град е изпратил делото по подсъдност на Административен съд- Д., който не е повдигал препирня за подсъдност. Не е направено и възражение от страна на жалбоподателя относно местната компетентност

1. Решението е правилно.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че заповедта за прилагате на ПАМ е издадена от компетентен орган след изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 1, б, "б" от ЗДвП. В оспорената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й. От приложената заповед за определяне на длъжностните лица от Столична дирекция на вътрешните работи да издават заповеди за прилагане на ПАМ (л. 18-19 от адм. д. № 10776/2015 г. по описа на АССГ) е видно, че на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР са делегирани правомощия за издаване на заповеди за прилагате на ПАМ по ЗДвП.

От доказателствата по делото се установява, че на 22.08.2015 г. около 03:50 часа в гр. С. по ул. "Ат. Манчев" Нейчев е управлявал лек автомобил "Ф. Г." с per. № ТХ 6225 КХ и пред "Клуб 33" поради несъобразена скорост причинява ПТП като се удря в паркиран лек автомобил . При посещение на ПТП от страна на полицейски служители Нейчев е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Не е представил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. С. АУАН № 959463 от 22.08.2015 г. (л. 7 от адм. д. № 10776/2015 г. по описа на АССГ) е подписан от касационния жалбоподател без възражение. АС-Д. обосновано е приел, че са налице изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради което с оспорената заповед законосъобразно е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца".

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена при обвързана компетентност. На органа не е предоставена възможност за преценка дали да приложи ПАМ. Издателят е началник отдел Пътна полиция към СДВР, който на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определен за длъжностно лице, което прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 б."а" и т. 6 от ЗДвП. Следователно има материална компетентност и заповедта не е нищожна.

Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа на съда да допусне до разпит свидетели. В първоначалната жалба, подадена от адвокат М. П. като процесуален представител на П. М. Нейчев, изрично е посочено, че в заповедта е описано ПТП между "управлявания от доверителя му лек автомобил и МПС с рег. № СА **** РТ", станало по вина на П. Н., за което обаче нямало очевидци, нямало и данни кой е управлявал МПС, собственост на жалбоподателя. Нито пред първоинстанционния съд, нито в настоящото съдебно производство има твърдение за конкретно лице, което да е управлявало вместо жалбоподателя лекия автомобил. Съгласно чл. 154 от АПК всяка страна е длъжна да установи факти, на които основава своите искани или възражения. След като обаче няма наведени конкретни спорни факти, няма основание за събиране на гласни доказателства.

Посочените в закона основания са доказани, поради което отхвърлителното решение е правилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение