Решение № 6942 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2017 г.

Решение № 6942 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците ( ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. Л. Н., гражданин на Афганистан, срещу решение № 539/1.08.2017 г. по адм. д. № 609/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. В жалбата и в съдебно заседание от процесуален представител адв. Данова се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на А. Н., гражданин на Афганистан, срещу решение № 8463/10.04.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че от проведеното с чужденеца интервю не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. Б.. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо Нури не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. От установената фактическа обстановка в мотивите на решението съдът е посочил, че касаторът е напуснал Афганистан легално и заминал за Иран с виза, като спрямо същия не е налице реална опасност от тежки посегателства за живота. В подкрепа на изводите си административният съд се е позовал на проведеното с Нури интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег. № УП 11199/11.01.2017 г. В интервюто чужденецът е заявил, че не е имал проблеми на етническа или религиозна основа. Не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Отрича да е членувал в политическа партия или организация. За напускането на страната си посочва, че напуснал Афганистан на 10.08.2016 г. легално и заминал за Иран, с виза, като целта му била да отиде в Белгия, при дъщеря му. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка с вх. № МД-1498/14.02.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. П. А. съд-Х. е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на касатора не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество, същият не имал проблеми с властите в Афганистан, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Видно от протокола от проведеното интервю е, че касаторът е напуснал Афганистан легално и не е имал проблем с властите, като наведените от молителя причини да напусне и да не се завърне в родината си в проведеното интервю са свързани с желанието му да отиде в Белгия при дъщеря си. Въз основа на това първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АС-Х. и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. Обоснован е изводът на съда, че относно ситуацията в Афганистан и събраните по делото доказателства, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - приетите писмени справки на Дирекция "Международна дейност", данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,