Решение № 12556 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Тодоров от гр.Силистра срещу Решение 112 от 04.01.2023 г., постановено по адм. дело 170/2022г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалба срещу Решение 2153-18-3 / 03.10.2022 г.,потвърждаващо разпореждане 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Силистра оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Тодоров, първоинстанционният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че е била установена от пенсионния орган хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "д" КСО, за да измени предходно свое разпореждане от 17.05.2021 г. и издадените последващи на него актове. Съдът е обосновал правните си изводи на предходно решение на Административен съд Силистра, с което е отменено Решение на Директора на ТП на НОИ Силистра, потвърждаващо Разпореждане 2175-18-31/1/17.05.2021г. за изменение на личната пенсия на Тодоров и преписката е изпратена на административния орган за съобразяване с мотивите на съда. В това решение на съда е констатирана грешка произтичаща от платежните ведомости и издадено УП-2 с изх. 0478/17.03.2004г. Установено е, че лицето е получило допълнителни трудови възнаграждения за два месеца през 1997г. и един месец през 1998г., които не са били отразени като, брутното му трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 г. 30.09.1998 г. е било в общ размер на 8033077,91 лева, докато в удостоверение УП-2 с изх. 0478 / 17.03.2004 г. на РГС Бургас е бил вписан по-нисък общ размер на възнаграждението за същия период от 7904902,91 лева. В резултат на използването на данни от удостоверение УП-2 с изх. 0478 / 17.03.2004 г. на РГС Бургас, за което се установило, че не отговаря на платежните ведомости, несъответствието е пренесено в т. 2 от новото удостоверение УП-2 с рег. 406600-893 / 09.03.2021 г., издадено от РГС Русе, като за периода 01.01.1997 г. 31.12.1998 г. е посочено възнаграждение в размер на 10027442,91 лева, а според платежните ведомости сумата следва да е 10155617,91 лева, т.е. посоченото в документа е със 128175,00 по-малко. Съдът е съобразил, че при издаване на новото Разпореждане от 06.06.2022г., потвърдено с Решение 2153-18-3/03.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ- Силистра, административният орган изцяло се е съобразил с указанията на съда от решение 27/31.03.2022г по адм.д. 167/2021г. на АС-Силистра. В оспореното съдебно решение е обоснован правен извод, че грешката допусната в предходното административно производство е отстранена, което съдът установил при съпоставката на разпореждане 2175-18-31#1 / 17.05.2021 г. и разпореждане 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г. Съпоставката констатирала, че индивидуалният коефициент на жалбоподателя е бил увеличен от 2,772 на 2,777, а доходът за изчисляване на пенсията от 778,27 лв. на 779,67 лв. , по този начин са съобразени доказателствата за по-висок доход на лицето. В хода на съдебното производство, първоинстанционния съд изяснил предмета на спора, който се изразява в оспорване от страна на Тодоров единствено индивидуалния коефициент при определяне размера на пенсията с разпореждане 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване. В съдебното производство не е оспорен определеният размер на пенсията. Съдът е съобразил, че размера на коефициента, определен при първоначалното пенсиониране на лицето -3,028, и неговото последващо намаление до 2,777 се дължи на неправилно удостоверен осигурителен доход в удостоверение обр. УП-2 6453 / 24.03.2004 г. , при което при първоначалното пенсиониране на лицето индивидуалният му коефициент е бил погрешно изчислен в по-висок размер поради неправилно завишен осигурителен доход . Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и не е спорно, че с разпореждане 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване е била преизчислена ЛПОСВ на Н. Тодоров, считано от 07.01.2004 г., като е съобразена отмяната на първоначалното Разпореждане от 17.05.2021г. и потвърждаващото го Решение на Директор на ТП на НОИ Силистра с влязлото в сила решение на административния съд. С новото разпореждане е бил променен размера на индивидуалния коефициент, който влияе при определяне размера на пенсията. Така с процесното разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО, е изменена пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 3 от ПЗР на КСО при взети данни за навършена възраст 43 г. и 09 м., общ осигурителен стаж, превърнат към 3-та категория труд, от 42 години, 06 месеца и 27 дни, среднопретеглен коефициент, с който се намалява дохода след 01.01.2004 г. от 0,105, индивидуален коефициент от 2,777 и доход за изчисляване размера на пенсията от 779,67 лв., редуциран, на основание чл. 70, ал. 1 КСО до 42,50%, т.е. 331,36 лв. Със същото разпореждане е извършено осъвременяване и преизчисления, в резултат на които, считано от 25.12.2021 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е определена в размер на 909,99 лв. Предвид установените данни от контролната проверка на НОИ, е намален размерът на дохода върху който е изчислена пенсията на лицето при отпускането и` през 2004г. ,намален е и индивидуалният коефициент от където следва намаляване на размера на пенсията. Доходът за изчисляване размера на пенсията се определя като средномесечният осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето, а за пенсиите отпуснати с начална дата преди 01.01.2019г. той се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15г. осигурителен стаж до 01.01.1997г. по избор на лицето и от осигурителният му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, съгласно чл.70, ал.4 от КСО. Изложеното сочи, че промяната в индивидуалния коефициент води до промяна на дохода върху който се изчислява размера на пенсията. В случаят разпореждането на пенсионния орган е постановено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "д" КСО в хипотезата на изменение по инициатива на органа, когато е установено от него, че пенсията е била определена в неправилен размер. Като негова причина е посочено, че междувременно, в резултат на действия на компетентните държавни органи, са били открити разлики в посочения размер на дохода получен от лицето , като в удостоверение обр. УП-2 6453 / 24.03.2004 г. вместо общ осигурителен доход от 13517900,91 лв. била изписана сумата 17010436,91 лв. Въз основа на дадено предписание от контролните органи на НОИ е издадено ново удостоверение обр. УП-2 406600-893 / 09.03.2021 г., в което общото брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 г. 30.06.1999 г. е отразено така: за 01.01.1997 г. 31.12.1998 г. 10027442,91 лв. и за 01.01.1999 г. 30.06.1999 г. 3490458,00 лв. След констатирана вследствие съдебното производство по адм.д. 167/2021г. на АС-Силистра разлика , административния орган е отбелязал в оспореното разпореждане увеличаване възнаграждението на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. 31.12.1998 г. от 10027442,91 лв. на 10155617,91 лв., т.е. с 128175,00 лв. Вследствие на изложеното индивидуалният коефициент на жалбоподателя е бил увеличен от 2,772 на 2,777, а доходът за изчисляване на пенсията от 778,27 лв. на 779,67 лв. Във връзка с всички събрани нови доказателства е извършена и нова преценка за пенсионните права на Тодоров, което е наложило да се измени разпореждането от 12.10.2000 г. и всички последващи и е определена ЛПОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "д" от КСО, като е определен размер на пенсията съобразно установените данни за стаж и доход при условията на трета категория труд. Настоящият касационен състав намира, че са правилни изводите на административния съдия, касателно наличие на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "д" КСО. В случая именно и съобразявайки се точно с посочените мотиви на съдебно решение, органите на НОИ и съдебния състав на първата инстанция, правилно са приели, че наличните документи от пенсионното досие дават обективна възможност за проверка на пенсионните права на лицето, вкл. и досежно размер на отпусната и получавана през годините пенсия за напред. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение