Решение № 3366 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2013 г.

Решение № 3366 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Бисер Йосифов и Йосиф Йосифов от гр. София, чрез пълномощникът и процесуален представител адв. Кръстанов срещу решение № 695 от 1.07.2013 г. по адм. д. № 133/2012 г. по описа на Административен съд - София област, в частта, с която е отхвърлена жалбата против заповед № ДК-02-ЮЗР-23/20.01.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Бисер Йосифов срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-23/20.01.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и нарушение изискванията по чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 37, чл. 55 от ЗТСУ (отм.), чл. 224 ППЗТСУ (отм.) и чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ е наредено премахване на незаконен строеж "жилищна сграда", изпълнен в УПИ I-153, кв. 26 по плана на с. Безден, общ. Костинброд. Мотивите за решението се изчерпват с пресъздаване констатациите на приетата по делото без оспорване СТЕ и извода, че процесния строеж е изграден преди 1987г, но не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Пресъздадени са текстовете на нормите на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗУТ и чл. 225 ЗУТ, без обследване конкретните данни на процесния строеж, с оглед изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 или § 16, ал. 2 и установяване на конкретните параметри на строежа, които не съответстват на строителните книжа, визирани в оспорената заповед. Така мотивирано, решението страда от липса на мотиви по смисъла на чл. 172а, ал. 2 АПК, което освен, че съставлява съществено процесуално нарушение, препятства и касационния контрол за законосъобразност на решението. В нарушение на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съдът се е произнесъл по законосъобразността на процесната заповед, без да изхожда от правното основание на издаването й, а именно: налице ли са допуснатите нарушение по чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 37, чл. 55 от ЗТСУ (отм.), чл. 224 ППЗТСУ (отм.) и чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Именно на това основание е прието от административният орган, че е налице незаконен строеж, а не поради липса на строителни книжа, каквито са налични и обсъдени в административното производство за надстройката на съществуващата едноетажна жилищна сграда. От подробно пресъздаденото в решението от фактическа страна заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че има издадена виза, одобрени проекти и издадено Разрешение за строеж /представени по делото/ от 1889 г. за надстройка на едноетажната сграда, с обсъдена квадратура по тези проекти и действащия ЗРП. Експертът е констатирал и конкретните несъответствия между визата и одобрения проект, както и на изградената надстройка. С оглед изследване въпроса за "надлежен предмет на заповедта" е следвало да се обсъди и статута на съществувалата към 1987 г. едноетажна сграда, впоследствие надстроена. Немотивирано е и некредитирането на събраните гласни доказателства /свид. показания/ досежно годината на започване и приключване на строителството -1989 - 1990 г., още повече, че от данните по делото се установяват два етапа на строежа - до 1987 г. и след това. Това е от съществено значение за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като с нея е разпоредено премахване на "жилищна сграда" в УПИ I-153 в цялост, въпреки установеното строителство "в отклонение на строителните книжа" за част от сградата и наличен траен градоустройствен статут за съществувалата едноетажната сграда към момента на издаване на визата. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при съществено процесуално нарушение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК - делото върнато на ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,