Решение № 4698 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2019 г.

Решение № 4698 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бранд Дистрибюшън" ЕООД, депозирана адв. Жеков против решение № 3995 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 5486 по описа за 2018 г. на Административния съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221017004671-091-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, частично потвърден с решение № 629/08.05.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Селекта ЕС" ЕООД, "Дев Дизайн" ЕООД и "Мега Парфюмс БГ" ЕООД. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че реалността на доставките се удостоверява от представените договори, протоколи за предаване и други стокови, транспортни, платежни и счетоводни документи. Счита, че неустановяването на обстоятелства за произхода на стоката, както и непълната документация относно предходни доставки не води до извод, че процесните доставки не са били реално получени. Моли решението на Административен съд София-град да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочената част. Ответникът по касация – Дирекция на "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22221017004671-091-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, частично потвърден с решение № 629/8.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени задължения за ДДС в общ размер на 40 997, 27 лв., ведно със съответните лихви, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Селекта ЕС" ЕООД, "Ив Евро Комерс" ЕООД, "Дев Дизайн" ЕООД и "Мега Парфюмс БГ" ЕООД за данъчни периоди м. 04.2016 г., м. 05.2016 г., м. 06.2016 г. и м. 10.2016 година. За да отхвърли жалбата относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит, ведно със законната лихва по фактури, издадени от Селекта ЕС" ЕООД, "Дев Дизайн" ЕООД и "Мега Парфюмс БГ" ЕООД, първоинстанционният съд е възприел доводите на органите по приходите, че фактурираните доставки, (таблети и компютърни компоненти и части; парфюми; фитнес и домакински уреди), не кореспондират с дейността на ревизираното лице – търговия на едро с алкохолни и безалкохолни напитки, кафе, чай, шоколадови и захарни изделия. Въз основа на съвкупна преценка на представените писмени доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, решаващият съдебен състав е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 26 692, 01 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗДДС по всички фактури, издадени от "Селекта ЕС" ЕООД, "Дев Дизайн" ЕООД и "Мега Парфюмс БР" ЕООД за данъчни периоди от м. 04.2016 г. до м. 06.2016 г., включително. Посочил е, че събраните в хода на ревизията писмени доказателства, както и констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза не обосновават извод за изпълнение на предпоставките по чл. 68 и чл. 71 ЗДДС, както и за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съдът е преценил, че в спорните фактури липсва каквато и да било индивидуализация на получените стоки, предвид което тези фактури не отговарят на изискването по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Мотивирал е извод, че предметът им е формулиран толкова общо, че може да се отнесе към всеки вид компютърни компоненти, таблети, парфюми или стоки по опис. Наред с това по делото липсват доказателства за преминаване на собствеността на фактурираните стоки от доставчика към получателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правото на данъчен кредит възниква за получателя на доставката на стоки и/или услуги и негова е доказателствената тежест да установи при условията на пълно главно доказване всички положителни факти и обстоятелства, свързани с действителното извършване на предмета на доставката. За да възникне субективното материално право на приспадане от получателя на ДДС, който е начислен от доставчика му, следва да се установи реалността на доставката – аргумент от чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Неоснователно касаторът твърди, че спорът между страните се е концентрирал върху поведението на доставчиците, а не върху релевантните обстоятелства на извършването на спорните доставки и прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. След съвкупен анализ на доказателствата първоинстанционният съд правилно е счел, че те не мотивират с необходимата степен на убедителност извод за действителното осъществяване на доставките, именно от издателите на спорните фактури. Несподелима е тезата на касатора, че в случая счетоводното отчитане на спорните доставки е достатъчно, за да се приеме, че те са реално извършени. По аргумент от чл. 51 ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства по делото, установени в хода на производството. Именно такъв анализ е извършил първоинстанционният съд по делото, за да достигне до правния извод, че в счетоводството на ревизираното лице са отразени стопански операции, които не са действително извършени. По отношение на доставчика "Селекта ЕС" ЕООД: Правилно съдът е отбелязал в решението си, че в нито един от представените документи не са индивидуализирани съответните таблети, компютърни компоненти и части. Посочена е единствено тяхната бройка, като видно от процесните фактури, жалбоподателят е декларирал, че е получил общо 100 бр. таблети и 78 020 бр. компютърни части и компоненти, без да са отразени каквито и да било характеристики като вид, модел, сериен номер, гаранционен срок или друг белег, индивидуализиращ стоката. Предметът на доставка не е индивидуализиран, както в процесните фактури, така и в представените фактури за произход и за извършени последващи доставки. По делото липсва договор, който да установи наличието на търговски взаимоотношения между жалбоподателя и доставчика, в т. ч. и предмета на доставките. Липсват и приемо-предавателни протоколи, поради което правилно съдът е приел за недоказано прехвърлянето на собствеността върху всички декларирани таблети, компютърни части и компоненти. По отношение на доставчика "Дев Дизайн" ЕООД: Изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за прехвърлянето на собствеността на фактурираните фитнес и домакински уреди от доставчика към получателя се споделя от настоящата инстанция. Посоченият предмет в спорните фактури е стоки по опис. Представен е общ опис на различни фитнес уреди и домакински уреди, който не съдържа необходимите реквизити, за да се установи преминаването на собствеността на описаните стоки. По отношение на доставчика "Мега Парфюмс БГ" ЕООД: Фактурираните 220 бр. парфюми по никакъв начин не са индивидуализирани в представените във връзка с доставката документи. Няма данни за техния вид, търговска марка, разфасовка или други индивидуализиращи белези. Не е установено получаването им от жалбоподателя, което заедно с липсата на индивидуализиращи характеристики, препятства доказването, че спорните парфюми са били обект на последващи доставки. Съобразявайки всички относими доказателства и приемайки неустановените факти за неосъществени, съдът обосновано е приел, че доставките по фактурите от "Селекта ЕС" ЕООД, "Дев Дизайн" ЕООД и "Мега Парфюмс БГ" ЕООД не са реално извършени и за тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че ангажираните по делото доказателства не могат да обосноват по несъмнен начин извод за наличието на действително получени от него стоки по процесните доставки, което по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. В процесния случай оспорващият, чиято е доказателствената тежест, не е представил документи, установяващи релевантния факт на преминаване на собствеността върху стоките от горепосочените доставчици в неговия патримониум. Фактурираните в разглеждания случай родово определени вещи по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД се идентифицират с предаването им. Следователно същите следва да бъдат детайлно описани по вид, качество и количество, за да се приеме, че са реално предадени на получателя по доставката. В случая липсват каквито и да е доказателства за фактическо предаване/приемане на стоките, респ. за индивидуализиране на родово определените вещи. Не са представени приемо-предавателни протоколи или други документи, които да съдържат волеизявление за предаване и приемане на стоките от определени лица, което препятства и преценката за съответствие между посоченото във фактурите и предадените, и получени видове и количества. Същевременно, липсата на индивидуализация на стоките и на доказателства за преминаването на собствеността от доставчика към получателя, прави невъзможна преценката за извършени последващи доставки именно на вещите, предмет на процесиите доставки, както и липсата на договори между страните не могат да обосноват извод за реално получени стоки. Предвид гореизложеното съдебното решение в обжалваната част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1468, 56 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,