Решение № 12030 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2011 г.

Решение № 12030 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Палмигруп" АД, гр. София, срещу решение № 4/24.4.2009 г. по адм. д. № 4763/2007 г. на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 296/02.04.2007 г. на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1462/29.08.2007 г. на ДД "ОУИ" - София в частта за извършени корекции на право на данъчен кредит за м. 08, 09,10 и 12.2003 г. през м. 01.2004 г. довели до определяне на задължение по ЗДДС . Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА в обжалваната част да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 14978/8.12.2009 г. по адм. д. № 8309/2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено по касационна жалба на "Палмигруп" АД, гр. София, решение № 4/24.4.2009 г. по адм. д. № 4763/2007 г. на Административен съд София град в частта, с което е отхвърлена жалбата на "Палмигруп"АД против РА № 296/2.4.2007 г. на ТД-София в частта за извършени корекции на право на данъчен кредит за м. 8-10 и 12.2003 г. през м. 1.2004 г., довели до определяне на задължение по ЗДДС 213 413,40 лв с лихви за м. 1.2004 г. и за извършени корекции по ЗДДС, довели до определено задължение 2822,27 лв с лихви за м. 10.2004 г. и делото в тази част е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото административният съд, съобразно задължителните указания на ВАС, след като е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, е изменил РА № 296/2.4.2007 г. на ТД на НАП-София като е отменил частично доначисления ДДС за 2003 г. и м. 01.2004 г. и е определил ДДС за 2003 г. и м. 01.2004 г. в размер на 98 629, 85 лв. и съответните лихви, по заключението не вещото лице. Решението в отменената част не е обжалвано. Подадена е касационна жалба само от дружеството срещу решението, в отхвърлителната част, която е предмет на настоящото дело. С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е извършена корекция по реда на чл. 81, ал. 1 ЗДДС (отм.) на правото на данъчен кредит за периоди от 2003 г. и 2004 г., като не е признат износ на стоки, осъществен от дружеството за периода. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) износ по смисъла и при условията на този закон е износът на стоки съгласно чл. 15 от същия закон, според която разпоредба той е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната; 2. превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва: а) от доставчика или от негово име или б) от получателя, или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната и 3. доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗДДС (отм.) определя, че документите за доказване на износ по смисъла на този чл. се регламентират в Правилника за прилагане на закона. В този смисъл чл. 12 от ППЗДДС (отм.) определя, че за доказване на износа по смисъла на чл. 15 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. писмена митническа декларация (ЕАД), в която доставчикът е вписан като износител на стоки, заверена от изходно митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2 от ППЗМ; 2. данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки и 3. документи за превоза на тези стоки. Съгласно чл. 12 ППЗДДС (отм.) при износ за изходно митническо учреждение се счита последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на РБългария. Това учреждение удостоверява физическото им заминаване посредством заверка на формуляри 2, 3 и А на съответното ЕАД. Заверката включва и поставянето на печат с името на митническото учреждение, дата, подпис и текст "износът осъществен". Общите правила за документиране на износа са уредени в Закона за митниците и Правилника за прилагането му. За целите на данъчното облагане износът се доказва с преминаване на стоките през митническата граница, което в случая е доказано и страните не спорят по този факт. Към митническите документи са приложени и фактури, с които се установява, че собствеността върху стоката е прехвърлена. Определена е и цена и е посочена сметка на продавача, по която следва да се привежда продажната цена. Събирането на сумите от френските фирми, посочени във фактурите като получатели на стоката е опосредено от "Никформ" ЛТД - Дъблин, който е вписан като купувач в същите. Представен по делото е и договор между "Никформ" ЛТД - Дъблин и "Палмигруп" АД за заем на сума, която ще бъде възстановявана чрез събиране на сумите от дружествата-получатели на стоката. За редовно осъщественият износ следва да се отчетат и фактурите, в които "Никформ" ЛТД - Дъблин е посочен като лице, на което следва да се плати доставката. Неправилно и в противоречие с изводите на ВАС в отменителното решение, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд отново се е позовал на констатацията на ревизията на база получената информация по линия на международния обмен. Направените насрещни проверки във френските дружество, посочени като получатели, установяващи липса на търговски взаимоотношения с "Палмигруп"АД потвърждават факта, че купувачът е "Никформ" ЛТД - Дъблин, а проверка за взаимоотношения между купувача и получателите не е извършвана, или поне по делото няма данни за такава. Във връзка с указанията на ВАС съдът е обсъдил и съдържащото се отбелязването в международните фактури, че доставката се извършва при условията на Инкотермс 93 DDU Орли, Кастелнаудари, или друго населено място в страната на получателя, посочено в отделните фактури. Отбелязването DDU във фактурите по Инкотермс 90 и Инкотермс 2000 означава, че продавачът понася всички разноски и рискове, свързани с доставката на стоката до местоназначението. Посоченото място по Инкотермс 90 е мястото, където при доставка DDU, преминава правото на разпореждане със стоката от продавача на купувача, преминава рискът от повреда или загуба на стоката по време на транспорта върху купувача, и отговорността за разходите по транспорта преминава от продавача върху купувача. Видно от приложените ЕАД в тях са посочени международните фактури. ЕАД са заверени от съответния митнически служител с печат "износът осъществен". Така оформените документи удостоверяват и физически контрол върху стоките, осъществен от митническите органи. В отменителното решение на ВАС е прието, че за валидността на търговските сделки няма изискване те да са писмени, а съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителност на търговските сделки е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В тази връзка ВАС е приел, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на подписи върху международните фактури същите не обективират търговски сделки и не са годно доказателство за сключването им. Факта, че плащането по фактурите е следвало да се извърши на фирма "Никформ"ЛТД-Дъблин, която не е регистрирана, не изключва валидността на извършени плащания от получателите на стоките по фактурите, предвид отразяването във фактурите от касатора, че плащането следва да се извърши на тази фирма по сметка № 1400034310 в ПИБ, която по данни от ревизионния доклад, потвърден в тази част и от приетото заключение на ССЕ при първото разглеждане на делото, е сметка на касатора. Отношенията на касатора с "Никформ"ЛТД-Дъблин касаят редовността на осчетоводяването на приходите от извършения износ на стоки и доколкото органът по приходите оспорва тези търговски взаимоотношения, е следвало да извърши ревизия на дружеството по ЗКПО за 2003 г., която единствено може да удостовери осчетоводен приход от продажбите и респективно данъчното задължение за този приход. В тази връзка, следва да се отбележи, че представеният договор за заем между касатора и "Никформ"ЛТД-Дъблин и уговореното в същия, че последното дружество има предоставени правомощия от дружеството-касатор да осъществи събирането на сумите от дружествата-получатели на стоките, има значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружеството за корпоративен данък, евентуално за корекция на финансовия резултат на дружеството за тази данъчна година, но в настоящото производство няма данни да е извършвана ревизия на дружеството по ЗКПО за 2003 г., както и за осчетоводените от дружеството приходи от тези продажби в ОПР за 2003 г.. Съобразно дадените указания на ВАС, първоинстанционният съд е приел, че представените митнически декларации съдържат отразяване, че "Палмигруп" АД е износител на стоките и че същите са заверени от изходното митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците. Съдът е приел, че почти за всички стоки са представени превозни документи - международни товарителници. Изследвайки международните товарителници, съдът се е позовал на разпоредба от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки - чл. 4, изр. второ, съгласно която нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз и е стигнал до извода, че липсващите реквизити в някои от товарителниците не влияят на доказателствената им стойност за наличие на сключен договор за превоз. Съдът е приел, че с това са изпълнени двете първи условия от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДДС (отм.). При наличието на неоспорените търговски фактури, неправилно съдът е приел, че не е налице третото условие, за да се приеме че е налице износ по смисъла на закона, а именно: данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки. Отделянето на стоките от патримониума на износителя, предаването им на превозвача с прилагане на търговските фактури за покупка на стоките от ирландското дружество "Никформ" ЛТД - Дъблин и осъществяване на доставките по международните товарителници, са доказателствата за прехвърляне на собствеността върху стоките. Представените по делото търговски фактури, в които като купувач е посочено ирландското дружество "Никформ" ЛТД - Дъблин, са документи установяващи прехвърляне на собствеността върху стоките по митническите декларации от страна на "Палмигруп" АД. Представените митнически декларации установяват факта, че стоките са напуснали територията на страната. Наличието на международни товарителници установяват наличие на договор за превоз и получаване на стоката от превозвача. По делото са приети и две ССЕ, от които се проследява и отразяването на фактурите в счетоводните регистри на дружеството, с което отново се доказва, че дружеството-касатор е прехвърлило собствеността върху стоките с продажбата им на ирландското дружество "Никформ" ЛТД - Дъблин. Насрещната информация, получена по линия на международен обмен съдържа данни, че "Никформ" ЛТД - Дъблин е принудително отписана от регистъра на компаниите на 24.11.2000 г. за неподаване на годишна декларация. От тази информация от страна на ревизиращия орган е направен извод, че след тази дата "Никформ"ЛТД-Дъблин не може да действа в качеството си на купувач. Тези изводи на органа по приходите, потвърдени и от съда, са неправилни. Доколкото купувачът е действал с търговската си регистрация и след отписването му от търговския регистър не може да се тълкува във вреда на съконрагентите му. Отговорността за неправомерно използване на търговската фирма при заличена търговска регистрация, е за самото дружество, но да се приеме, че поради това липсва купувач по сделките, е неправилно. За френските дружества е установено, че същите нямат отразени търговски взаимоотношения с "Палмигруп" АД, а и за такива не се твърди, поради факта, че купувачът е ирландското дружество, което от своя страна е посочило получателите на стоката - френските дружества. Проверка по тези търговски операции не е осъществена. По изложените съображения решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени РА в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. При този изход на спора следва да се отмени и определението на първоинстанционния съд, с което дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4437, 70 лв. и вместо него да се присъдят на касатора направените разноски, претендирани с молба и списък на разноските, потвърдени и с представени документи за същите, които за настоящата и предходната инстанция, съобразно уважената част от жалбата са общо в размер на 21050 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,