Решение № 15686 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2012 г.

Решение № 15686 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алекс 02" ЕООД, гр. Пловдив, чрез законния си представител В. Манов, против решение № 21/06.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2285/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез пълномощника си юрк. Василева в писмена защита излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 131005260 от 07.03.2011 г., издаден от Недялка Атанасова Ангелова - главен инспектор по прихо-дите в ТД на НАП - Пловдив, и РА № 1116331 от 30.05.2011 г. за поправка на РА № 131005260/07.03.2011 г., потвърдени с Решение № 695/27.07.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2009 г. и м. 03, м. 04, м. 05, м. 06 и м. 07. на 2010 г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 19 664,20 лева, по фактури, издадени от доставчиците "Миг Транс" ЕООД, "Бузов Гюров" ООД и "Таби Груп" ЕООД, ведно с лихви за забава в размер на 1 588,92 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел следното: Относно доставките на "Миг транс" ЕООД с предмет стоки: скоростна кутия, предна броня /ремарке/ и стъкла за стоп, автомобилни гуми и спирачен апарат, дизелово гориво, авточасти, боя, шприц, кит, шкурки, коресилин, найлон, хартия, такса, камери и др. съдът е приел, че ИПДПОЗЛ на доставчика е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради ненамиране на представител на адреса, като впоследствие се явило упълномощено лице - Огнян Колев Христов, което е представило исканите документи. Не са представени доказателства за разплащания и контролни ленти на финансови отчети от ЕКАФП, а само свидетелство за регистрация на ЕКАФП. В обяснение на представляващия доставчика е посочено, че съхраняването на стоките - предмет на процесните фактури е ставало в склад в гр. Върбица, на околовръстен път за Шумен, че няма наети лица - единствено собственикът на дружеството, транспортът е за сметка на "Алекс 02 " ЕООД; приемо-предавателните протоколи са самите фактури, в които аналитично са описани признаците на сделките. Относно доставчика "Бузов Гюров" ООД с предмет на доставката: диференциал, въздушни възглавници, амортисьор, спирачен диск и накладки, доставката скоростна кутия, дизелово гориво, съдът е приел за установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по пощата с известие за доставяне на 15.11.2010 г., като в законоустановения 7-дневен срок не се е явил управителят на фирмата, нито упълномощено от него лице, за да представи документи, писмени обяснения във връзка с Искането. Относно доставчика "Таби груп" ЕООД е установено, че предмет на доставките са автомобилни гуми, автомобилно масло и брезент, ремонтни услуги на ремарке, резервни части, масло, труд, авточасти. От доставчика са представени исканите документи с изключение на ксерокопия на фактурите, на ЕООД "Миг транс", от които да е видно проследяване на стоковия поток, както и документи за извършен транспорт. Установено е, че лицето има назначени на трудов договор 11 лица, но договорите са сключени през м. 11 2010, а доставкита са през м. 06 и м. 07 2010 г. Предвид така установеното в хода на ревизионното производство, от органа по приходите е направен извод за липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно начислен ДДС без основание, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на получателя по фактурите е отказано право на данъчен кредит, които изводи са възприети от първоинстанционния съд и след обсъждане на допълнително представените доказателства. Така относно представените с възражението срещу РА копия на фискални бонове издадени от "Таби груп" ЕООД, тахографски шайби, договор за изработка, фактури, копие от свидетелство за регистрирано фискално устройство от "Таби груп" ЕООД, договор за наем от 01.06.2009 г., договор за изработка от 01.06.2010 г., фактури, и др., съдът е приел, че не се оборват констатацията за липса на реалност на процесните доставки. Този извод на съда не е опроверган и от представените в хода на съдебното обжалване, договори за покупко-продажба; свидетелства за регистрация на МПС; свидетелство за професионална квалификация; диплома за средно образование - и двете на жалбоподателя; превод на документи Kaufvertag (договор за продажба), копия на касови бонове по 13 бр. фактури, копия на два броя фактури, опис заключение по щета № 4201151096248/2009 г. и други, като не е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза. за разглежданите периоди на "Миг транс" ЕООД, "Таби груп" ЕООД и "Бузов Гюров" ООД. Представените и приети по делото РА на преките доставчици, които са влезли в сила и в които не е коригиран декларирания ЗДДС за внасяне по процесните доставки, съдът е приел, че не налагат на извода за реалност на доставката, тъй като не е извършвана проверка досежно реалността по декларираните продажби. Относно липсата на доказателства за произхода на стоките подробно съдът е обсъдил представените от касатора доказателства и е приел, че от представените фактури, издадени от "Миг транс" ЕООД на "Таби груп " ЕООД, от "Бузов Гюров " ООД на "Миг транс" ЕООД, както и от "Бузов Гюров" ООД на "Алекс 02" ЕООД не може да се установи наличие на авточастите съхранявани при доставчика "Миг транс" ЕООД. Относно липсата на доказателства за транспорт на стоката, съдът е приел, че пътни листове не са представени, а от представените тахографски шайби не може да се установи, че посочените транспортни средства са били използвани единствено от доставчика "Таби груп" ЕООД, който според обясненията и представения договор за наем, има складова база в Свиленград, но не и какво точно е превозвано със същите и кой е получателя, при липсата на представени товарителници за тези превози. Относно твърденията на другите двама доставчици, че транспортирането на стоките е извършено с транспорт на "Алекс 02" ЕООД, то от дружеството не са представени доказателства, като липсват приемо-предавателни протоколи за всички стоки. От представеният договор за наем от 01.01.2010 г., сключен между Георги Христов Георгиев и "Таби груп" ЕООД и анекса към него от 15.01.2010 г., съдът е приел, че не е установено, че в стопанския двор се съхраняват авточасти, или че същият е използван с цел складова база на авточасти, предвид факта, че представлява навес за семена и зърноплощадка. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебно производство писмени доказателства и след съвкупният им анализ е установил правилно фактическата обстановка по делото, която се възприема от настоящия състав и не следва да бъде повтаряна. Принципно е основателен довода в касационната жалба, че нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не следва да се тълкува разширително, а да се взема предвид само пряката доставка. В конкретния случай действително съдът се е позовал на липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика си, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката. За да се приема наличие на предпоставките на чл. 6 и 9 от ЗДДС е необходимо да бъде установен факта на фактическото предаване на вещта или прехвърляне правото на собственост върху същата, респективно извършване на услугата. По отношение на процесните доставки е установено, че същите са с предмет родово определени вещи, поради което тяхната индивидуализация за целите на ЗДДС се приема за установена с факта на предаване на стоките, чрез приемо-предавателен протокол, товарителници с подписи за приел и предал, заприхождаване на стоката в счетоводството на доставчика и получателя и последваща й реализация от получателя. В конкретния случай не са представени доказателства както за получаване на стоката така и за нейната последваща реализация, чрез продажба или използване в икономическата дейност на касатора. Не е извършена проверка в счетоводството както на доставка така и на касатора. Не може да се възприеме довода, че приемо-предавателни протоколи са самите фактури, в които аналитично са описани признаците на сделките, тъй като същите не са подписани и не се изискват такива подписи както съгласно нормите на Директива 2006/112/ЕО, така и съгласно вътрешното законодателство /ЗДДС и ЗСч./. Неоснователен е довода в жалбата свързан с обстоятелството, че по отношение на доставчиците са налице РА с които не е коригиран начисления ДДС по продажбите, тъй като такава проверка е извършвана на доставчиците, но само по отношение на покупките. В тази насока са и Решение от 31.01.2013 г. на СЕС по дело С-642/11 г. и Решение от същата дата по дело С -643/11 г. Неоснователен е довода за реалност на доставките, поради доказано плащане на процесните доставки, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС, плащането не е сред основанията за възникване на данъчен кредит, респективно изискуемост на данъка. Неоснователен е довода за неправилно разпределение на доказателствената тежест, тъй като съгласно общите правила, положителните факти се доказват от страната която се позовава на тях. Касаторът твърди наличие на облагаема доставка, поради което и следва да докаже нейната реалност. Доказателства, с които тя се установява, следва да се съдържат и при получателя, а не само при доставчика, а именно: приемо предавателен протокол, транспортни документи получени при превоза на стоката и нейното получаване и др., поради което е неоснователен довода на касатора за липса на правомощия да задължи доставчика си да представи доказателства. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното адвокатско възнаграждение за цялото съдебно производство е присъдено от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,