Решение № 4137 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2008 г.

Решение № 4137 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при "ООРП" на Областна дирекция "Полиция" - Кюстендил против решение № 158 от 20.06.2008 год., постановено по адм. д. № 237/2007 год. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негово решение № 1991/ 25.07.2007 год. за отказ да се регистрира лек автомобил, собственост на ЕТ "Ангел Ангелов-АБМ-ГЕЛС" от гр. Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички релевантни към спора писмени доказателства, не е съобразил разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Наредба I-45/2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях (Наредбата) на министъра на вътрешните работи, разместил е разместил тежестта на доказване в административния процес. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба срещу административния акт. Ответникът ЕТ "Ангел Ангелов-АБМ- ЕЛС", гр. Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Елена Димитрова Балканска не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Същите са пространно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. С оспореното решение № 1991/ 25.07.2007 год. на началник - сектор "ПП" при ОДП - Кюстендил е постановен отказ за регистрация на лек автомобил марка "Хонда", модел "Сивик" с номер на рама JHMEG63900S000748 и номер на двигател В16А21101623, собственост на ЕТ "Ангел Ангелов" - АБМ - ГЕЛС" до снемане от отчет на лек автомобил марка "Хонда", модел "Сивик" с номер на рама 63900S000748 и номер на двигател В16А21002378, собственост на Елена Балканска. Актът е издаден на основание чл. 5, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 18 от Наредбата. В мотивите си административният орган е приел, че не може да се регистрира заявения от касационния ответник лек автомобил поради наличие на регистриран друг такъв, собственост на заинтересованата страна, с идентична рама. Установено е, че същият е извън границите на държавата, претърпял катастрофа в Англия и след изплатена щета е прибран от застрахователната компания. Според експертната справка, изготвена в хода на производството пред административния орган, идентификационният номер на заявения за регистрация автомобил е стандартно щампован, добре четлив и от задната страна на площадката. Не са установени механични интервенции върху рамата. За да отмени индивидуалния административен акт съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила; неправилно се е позовал на разпоредбите от Наредба № I-45/2000 год. , довело до несъответствие с материалноправните норми. Касационната инстанция споделя така направените изводи от първоинстанционния съд. Същите кореспондират с установените по делото факти и обстоятелства, правилно е приложен материалния закон. Както правилно е посочено в обжалваното решение, не са налице обстоятелствата, обуславящи забраната за регистрация на МПС по чл. 143, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Идентификационният номер на представения за регистрация автомобил е установен, не е налице заличаване или подправянето му. От представените по делото писмени доказателства е установено, че автомобилът е внесен от Италия. Според приложената докладна записка № 11245/ 16.07.2007 год. на инспектор сектор "КТ" при ОДП - Кюстендил, внесеният от Италия автомобил на Ангел Ангелов отговаря по по цвят - син, година на производство 1992 и номер на рамата именно на заявеното за регистрация моторно превозно средство. Автомобилът е с установен автентичен номер на рамата, без интервенции и с редовни документи. При липсата на данни за подправка на фабрично поставения номер идентификацията му е възможна и административният орган неправилно е отказал пререгистрацията му. Обжалваното решение е правилно. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Текстът на тази норма е възпроизведен и в чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. Наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на правилното за тази марка автомобили място е предпоставка за неговата регистрация. При правилно установена фактическа обстановка относно релевантните за спора факти съдът е достигнал до обоснован и съответен на материалния закон извод за липса на фактическо и правно основание за обективираното волеизявление. Решаващият съд е приложил материалния закон според точния му смисъл, като е установил липсата на отрицателните предпоставки на фактическия състав на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Отказът за регистрацията на автомобила не се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него, а на подмяната на позиции в идентификационния номер, който не може да бъде установен. Заложеното в закона изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Съгласно чл. 5, ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт, при регистрация се извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. § 2, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № I-45/ 2000 год. определя идентификацията като съвкупност от действия, извършвани за: сверяване на данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в AИС "Издирвани моторни превозни средства"; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация), проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани моторни превозни средства, проверка в международните масиви за регистрирани моторни превозни средства; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход. Събраната при извършването на тези действия информация следва да се използва за установяването на поставения от производителя идентификационен номер, а не за правни и фактически действия извън изискуемите се от специалния закон и относими към регистрацията факти и обстоятелства. Поради изложеното обжалваното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд