Решение № 6273 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2011 г.
ВАСV отделение07.05.2012 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4053 от 22.08.2011 г. по адм. дело № 8425/2010 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Стефка Василева Бичинашвили да заплати на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6273 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефка Василева Бичинашвили срещу решение № 4053 от 22.08.2011 г. по адм. дело № 8425/2010 г. на Административен съд София - град. С доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефка Василева Бичинашвили против заповед № 81/26.10.2010 г. на изпълнителния директор на АПСК, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при наличие на материалноправните основания за това, също е законосъобразен. По делото е установено, че жалбоподателката е работила на длъжност "държавен експерт" с ранг I младши в отдел "МПМО" на дирекция "Сделки". Посочената дирекция се е състояла от три отдела - "Мажоритарни пакети, маркетинг и отчет", "Регистър и фондова борса" и "Експертно-технически към НС". С ПМС № 241/15.10.2010 г. е приет УС на АПСК, като съгласно приложението към чл. 25, ал. 2 от същия числеността на персонала е 105 щатни бройки. Със заповед № 109/26.10.2010 г. органът по назначаването е извършил структурни промени в агенцията, като в дирекция "Сделки" на мястото на съществуващите три отдела с численост 22 щатни бройки е създал два нови "Мажоритарни пакети и фондова борса" и "Маркетинг, отчет и връзки с обществеността", с численост 19 щатни бройки. Запазена е числеността на държавните експерти - общо 7, като намалението от 3 щатни бройки се е отразило на други длъжности. Въз основа на така одобрената нова структура е утвърдено и длъжностно разписание, в сила от 01.11.2010 г., което съответства на извършената структурна промяна с посочената заповед. Служебното правоотношение на Стефка Бичинашвили е прекратено, считано от тази дата. Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: заповедта от 26.10.2010 г., длъжностните разписания, длъжностните характеристики на служителите, заемали преди и след 01.11.2010 г. длъжността "държавен експерт" в дирекция "Сделки" и заключението на назначената по делото експертиза, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че длъжността на жалбоподателката е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, въпреки наличието й като нормативно определена позиция и непроменените щатни бройки за нея. Отчетено е обстоятелството, че осъществяваните от Бичинашвили самостоятелни функции в отдел "МПМО" не са възложени на друг служител. Нейните функции са свързани общо с маркетинга и информационното осигуряване на агенцията, докато дейността на останалите държавни експерти в отдела е свързана основно с подготовката и участието в самите приватизационни процедури по конкретни сделки. Съвпадащи функции, изпълнявани и преди от други служители, съответно поемане на минимален обем функции от други служители, не сочат на запазване на длъжността. Съкращаването на длъжности се извършва не само когато се намалява числеността на заетите служители, но и при преустановяване или промяна на съответния вид дейност, както е в случая. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най-ефикасен според собственото му виждане начин. Ето защо като е достигнал до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, съдът е постановил правилен съдебен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което жалбоподателката следва да се осъди да заплати на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сумата 150 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2