Решение № 17003 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2018 г.

Решение № 17003 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. от [населено място], подадена чрез адв. Д. Любенова, адв. Х. Христев, А. Качаунова и адв. Д. Цветкова, преупълномощена от АД "Попов, Арнаудов и партньори", в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение № 180/08.01.2018 г. по адм. дело № 7538/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради противоречие и неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът счита, че съдът не е преценил правилно кои са приложимите норми на правото на ЕС и ЕКПЧ, като по този начин е нарушил редица елементи на правото на ЕС, а от друга страна е допуснал и нарушение на чл. 8 ЕКПЧ. Твърди, че приемането от адм. съд на това, че процесният брак е подчинен на българския Семеен кодекс нарушава пряко и Кодекса на международното частно право (КМЧП). Намира, че АССГ в нарушение на материалния закон и напълно необосновано приема, че към процесния брак трябва на основание чл. 76 КМПЧ да се прилага Семейния кодекс, доколкото страни по него са български граждани. Смята, че процесният брак не противоречи на българския обществен ред, като не е налице несъвместимост с този ред. Излага твърдения, че са налице основания, почиващи на неправилно прилагане на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Визира, че регистрирането на брака, като признаване на законното гражданското състояние на дадено лице, което несъмнено засяга както личния, така и семейния живот, попада в приложното поле на член 8, параграф 1 от Конвенцията. Счита, че България нарушава нейното право на личен и семеен живот, гарантирано от чл. 8 от ЕКПЧОС, като не предоставя закрила на нейното семейно положение. Поддържа, че са налице основания, почиващи на неправилно прилагане на правото на Европейския съюз, като отказът да се признаят правните последици от законно сключен от български граждани брак с лице от същия пол в друга държава членка на Европейския съюз, представлява нарушение на чл. 21, пар. 1 от ДФЕС, чл. 1, чл. 7, чл. 9, чл. 20, чл. 21 и чл. 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Моли за отмяна на обжалваното решение и на отказа за актуализиране на семейното положение на жалбоподателката в личния й картон на регистъра на населението в Република България и постановяване признаване на последиците от сключения законно брак в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Ответникът Кметът на район "Люлин" Столична община в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Петрова, оспорва касационната жалба. Моли да се остави в сила решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Счита за правилно приетото по аргумент от чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 5 и чл. 2, т. 2 от Семейния кодекс (СК), че оспореният отказ е издаден в съответствие с изискването по чл. 20, ал. 5 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата от 24.04.2012 г.) и е законосъобразен административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт Решение № 180/08.01.2018 г. по адм. дело № 7538/2017 г. на Административен съд – София град е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Д. К. против отказ, обективиран в Писмо с рег. № РЛН17-УГ01-8406/1/05.06.2017 г. на кмета на Столична община, район "Люлин", за актуализиране на семейното й положение в личен картон. Решаващият съд е приел отказа за материално законосъобразен, като издаден от материално и териториално компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР, съгласно която кметът на общината е длъжностно лице по гражданско състояние на територията на общината и в неговата компетентност е да извърши вписване на допустимите по ЗГР промени в актовете за гражданско състояние. Намерил е, че обжалваният отказ е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити. Счел е, че в случая съгласно българското законодателство не е налице граждански брак, сключен във формата и изискванията на Семейния кодекс. Липсата на брак съгласно българското законодателство изключва възможността да се актуализира семейното положение на К., т. е. да се осъществят останалите елементи от фактическия състав. Сключеният от жалбоподателката брак в Обединено кралство на Великобритания не поражда последиците, които законът свързва с брака. Намерил е, че еднаквият пол на лицата съставлява пречка за сключване на граждански брак, съгласно българското законодателство, като тази уредба на брака не противоречи на разпоредбите на правото на Европейския съюз и на чл. 12 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Приел е, че актуализиране на семейното положение в личния картон на лицето по заявление вх. № РЛН17-УГ01-8406/15.05.2017 г. в район "Люлин", Столична община ще противоречи на българския обществен ред. В заключение съдът е обобщил, че оспореният отказ е мотивиран и законосъобразен, издаден в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Предвид изложените съображения съдът е отхвърлил оспорването. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на АССГ е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи. Обжалваното съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. ЕКПЧОС регламентира правото на встъпване на брак, като според чл. 12 мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право. Разпоредбата на чл. 9 от Хартата на основните права на ЕС предвижда, че правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права. Не е налице изрична общностна регламентация, а е предоставено на държавите да регламентират семейното правоотношение. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България бракът е доброволен съюз между мъж и жена. По силата на чл. 5 от Семейния кодекс бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Брачната връзка е между лица от двата пола. Българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентния орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право - чл. 6, ал. 3 от Кодекс на международно частно право (КМЧП). Този, брак сключен в чужбина, се признава в Република България– чл. 75, ал. 3 от КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от КМЧП условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чиито гражданин е било лицето към момента на сключване на брака. Имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а според чл. 79, ал. 1 от КМЧП, личните отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право. За признаването на сключен в чужбина брак от български граждани е приложим Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР задължават български граждани, поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от 6 месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител, или да го представи направо на длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес в Република България. Последното длъжностно лице на свой ред е длъжно да състави акт за сключен брак и да изпрати удостоверение за граждански брак на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулско представителство за връчване на заинтересуваните лица. Признаването на сключените в чужбина бракове между български граждани е свързано със съставяне на акт за граждански брак от съответното длъжностно лице по гражданско състояние в Република България. В случая липсват данни за съставен такъв акт. Анализът на цитираните по- горе разпоредби води до извод, че за да се признае в Република България брак, сключен в чужбина, респ. да се актуализира семейното положение на български гражданин, сключил брак в чужбина, то, този брак следва да е породил правни последици на територията на Република България. Бракът между български граждани, сключен в чужбина, може да породи правни последици в България само при положение, че към момента на сключване на брака са били налице условията за сключване на брак, предвидени в българския закон – КРБ, СК и съответните подзаконови нормативни актове. Бракът следва да е бил сключен в съответствие с българското законодателство, а не да му противоречи. Следователно, ако условията за сключване на брак, съгласно българското законодателство не са били налице по отношение на тези български граждани към момента на сключване на брака, то този брак/ макар и допустим, съгласно законите на държавата, в която е бил сключен/ няма да породи правни последици в България- чл. 4, ал. 1 от СК. Брак, който не е породил правни последици в България няма как да бъде признат и съответно регистриран. Според чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата), когато е необходимо доказване на семейното положение на дадено лице, се издава Удостоверение за семейно положение по образец съгласно приложение № 4. Семейното положение, вписано в удостоверението, може да бъде "неженен/ неомъжена", "женен/ омъжена", "разведен/ а" или "вдовец/ вдовица". Съобразно чл. 20, ал. 1 и Приложение № 11 от Наредба от 24.04.2012 г., с Удостоверението за сключване на брак от български гражданин в чужбина се удостоверява, че за съответните лица – български граждани не са налице пречки съгласно българското законодателство за сключване на брак по между им. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба от 24.04.2012 г. длъжностното лице извършва проверка в регистъра на населението относно липсата на пречки за сключването на брака съгласно Семейния кодекс. При установени пречки за сключването на брака удостоверение не се издава, а се постановява отказ. В случая няма данни, а и не се твърди да е издадено такова удостоверение, в което да е отразено, че липсват пречки за сключване на брак между жалбоподателката и лицето, с което е сключила брак във Великобритания. Правилен се явява изводът на АССГ, че сключеният във Великобритания брак между двамата български граждани не е породил правни последици на територията на Република България, тъй като не са били спазени изискванията на българския закон към момента на сключването му - чл. 4, ал. 1 от СК. Липсата на валиден брак съгласно българското законодателство обосновава законосъобразност на постановения на основание чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Семейния кодекс, отказ за неговото признаване и за актуализиране на семейното положение на жалбоподателката. Пред административният съд се оспорват констатациите, че по българския закон са налице пречки за извършване на исканата регистрация. Законосъобразен е изводът на АССГ, че такава пречка е налице. Правилно АССГ по аргумент от чл. 46, ал. 1 от КРБ, чл. 5 и чл. 2, т. 2 от СК, приема, че предвид еднаквия пол на желаещите да встъпят в брак лица, в българската правна система съществува пречка за сключване на брак, съгласно българското законодателство. Обоснован е изводът, че оспореният отказ представлява законосъобразен административен акт. Преценката на пречките за сключване на брак не се изчерпват с тези уредени в чл. 7 от Семейния кодекс. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 1-во от Конституцията на Република България (КРБ) установява принципа за принадлежност към различни полове на желаещите да встъпят в брак. Нормата е непосредствено приложима по силата на чл. 5, ал. 2 от КРБ. Тази норма е доразвита в чл. 5 от СК, като принципът за разнополовост е основополагащ и предопределя допустимостта на брака въобще. Противоречието с него лишава от смисъл изследването на въпроса за конкретните пречки по чл. 7 от СК, тъй като удостоверяването на факта на отсъствието им по хипотеза предполага, че желаещите да встъпят в брак не са от един и същи пол. Всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже да се извърши поисканата регистрация, а при възприемането й длъжностното лице действа при обвързана компетентност. От друга страна процесният случай, се отнася единствено до български граждани. Няма данни същите да работят, учат или законно да пребивават в друга страна на Европейския съюз. Поради това не е налице общностен, международен елемент, който да се разгледа, като евентуално основание за нарушение на общностното право. Неоснователно е твърдението в жалбата за накърняване на правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 от КЗПЧОС. В правоприлагането се търси къде е границата на личностните права и тези на обществото. Според практиката на ЕСПЧ- Решението на националния съд следва да запази справедливия баланс между интересите на жалбоподателя и обществото- Дело Клас срещу Великобритания. Нужно е да има равновесие между обществения интерес и този на засегнатите лица- Дело Чавдаров срещу България по жалба No 3465/2003 г. Не е налице нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като по аргумент от чл. 12 на КЗПЧОС отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло от националните закони. Тези закони всеобхватно регламентират семейното правоотношение. Липсва нарушение и на разпоредбите от Хартата на основните права на ЕС, тъй като правото на встъпване в брак е гарантирано в съответствие с националните закони, които регулират упражняването на това право. Обосновано адм. съд е посочил, че СЕО се е произнесъл, че поради невъзможността да бъде постигнато съгласие между държавите членки относно еднополовите бракове, партньорите в тези съюзи не могат да имат правата на семейни членове за целите на свободното движение на работници по смисъла на европейското право /д. 59/85 "Reed"/. Еднаквият пол на лицата, желаещи да сключат брак е също пречка за сключване на брак, съгласно българския закон. Както Конституцията, така и Семейният кодекс установяват като задължително условие за сключване на граждански брак разнополовост на съпрузите. Всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже издаването на удостоверение, съгласно чл. 20, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, а при нейното наличие длъжностното лице действа при обвързана компетентност. В този смисъл са Решение № 7582 от 15.06.2017 г. по административно дело № 7370/2016 г. на ВАС, трето отделение и Решение № 6269 от 18.05.2017 г. по административно дело № 6474/2016 г. на ВАС, трето отделение. Няма как лицето с обжалване на отказа да преодолее констатациите за наличието на такива пречки, каквато е целта на оспорването. С исканата регистрация ще се признае, че няма пречки за сключване на брак, и същата ще представлява основание за неговото признаване, което е в противоречие с българското законодателство. Навсякъде правната уредба - разглежда семейните отношения, като правоотношение между двата биологични пола- мъж и жена. Законодателната терминология използва термините мъж/ жена; женен/ неженен, неженен/ неомъжена; разведен/ разведена, съпруг/ съпруга, осиновен/ осиновена, майка/ баща; баба/ дядо - чл. 5, чл. 12, чл. 60, чл. 61, чл. 128 от Семейния кодекс. Липсва нормативна уредба, която да предвижда правоотношение с други участници. Не се предвижда неговото съдържание, промени и прекратяване, упражняване на съпружески и родителските права и т. н. Тази липса не може да бъде преодоляна, чрез провеждане на успешен изход на съдебноадминистративно дело. Същата може да се обективира едва след обществен консенсус и създаване на нормативна уредба по реда на чл. 26 и сл. ЗНА, която да регламентира всички аспекти на времевото и ситуационно развитие на едно семейно правоотношение, което не е с класическите традиционни субекти. Генералният адвокат MeLchior Wathelet в заключение по делото Coman и др. C-673/16, приема "от условията и степента на развитие, до която е стигнал Европейският съюз и неговите държави членки понастоящем, следва че юридическото признаване на еднополовия брак, отразява общото развитие на обществото по този въпрос". Доколко е налице развитие в обществото в България в този аспект не е правоприложен въпрос в административен процес ad hock, а законодателен въпрос от национално значение. Регламентацията на правоотношенията в семейството, като структурна единица на обществото, свързани с възпроизводството и формиране на личности са въпроси от национално значение, които изискват, обществен консенсус, обективиран в позитивната нормативна уредба. Правилно решаващият съд е приел, че адм. орган е длъжен да приложи действащия по време, място и адресати закон. Законосъобразно е преценил, че на подаденото искане следва да се постанови отказ. Като е приел, че не са налице основанията за отмяна на административния акт по чл. 146 от АПК, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение