Решение № 341 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5258/2007 г.

Решение № 341 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5258/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б."а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. З ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К., Г. Д. Д., Е. Д. Д., З. С. Д., В. Г. К., М. Д. Д., Н. В. Д. и З. В. Д., А. Б. А. от гр. С., чрез адв. С срещу решение от 13.07.2007 г., постановено по гр. д. № 120/2007 г. на Окръжен съд - Кърджали. С касационната жалба се правят оплаквания, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 218б, б."в" ГПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Кърджалийския окръжен съд е оставил в сила решение № 153/15.12.2006 г., постановено по гр. д. № 894/2005 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. К., Г. Д. Д., Е. Д. Д., З. С. Д., В. Г. К., М. Д. Д., Н. В. Д. и З. В. Д., А. Б. А. срещу "Устра холдинг" АД, гр. К., ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот от 1840 кв. м., представляващ част от бивш имот пл. сн. № № *1а в кв. 133, по плана на гр. К. от 1921, попадащ понастоящем в имот пл. сн. № 1203 по плана на гр. К. от 1980 г. Ищците са осъдени да заплатят на "Устра холдинг" АД, гр. К. сума в размер на 1 500 лв. разноски по делото. Решението е неправилно. Правният интерес, обусловил предявяването на ревандикационния иск, предмет на настоящото дело, е спора за материално право между страните по делото, възникнал във връзка с предхождащо процеса искане на касаторите за допълване на кадастралния план на гр. К. с възстановения им с решение № 236/22.07.2000 г. на Кърджалийския окръжен съд по адм. Д. № 35/1999 г., процесен имот. С обжалваното въззивно решение отговор на този спор, не е даден. Съдът е отхвърлил иска по съображения, че ищците не са установили своята активна материална лагитимация, доколкото не се представили доказателства, а и не твърдят, че са възстановили платената им като обезщетение сума съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Същевременно съдът е приел, че ответното търговско дружество "Устра Х." АД се легитимира като собственик на процесния имот тъй като имотът е включен в капитала на дружеството като съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 4 ЗДС и чл. 17а ЗППДОП е придобил правото на собственост. Въззивният съд обаче не е извършил проверка и не е изложил ясни мотиви относно това, приема ли и защо за установено обстоятелството, че правото на собственост върху процесния имот бивша държавна собственост / след неговото отчуждаване/ действително е преминало в патримониума на дружеството. Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС в случая е неотносима, доколкото, касае имотите, предоставени па ведомствата за изпълнение на техните функции, а ответното търговско дружество и неговия предшественик "Устра" ЕАД, гр. К., безспорно не са такива. Според чл. 17а ЗППДОП (отм.), при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, с акта за преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества. По делото обаче липсват доказателства, че процесния имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, което в последствие е било преобразувано в "Устра" ЕАД. В тежест на ответниците и било да установят това обстоятелство, както и да представят акта за преобразуване на държавното предприятие в ЕАД и съпътствуващите този акт, документи. Доколкото тази страна не е проявила нужната активност в тази насока, в съответствие с разпоредбата на чл. 157 ГПК, въззивният съд е имал процесуалната възможност и задължение служебно да назначи съответната специализирана експертиза, която въз основа на проверка по правопораждащите документи да даде заключение по този въпрос. В тази връзка следва да се посочи, че при своите констатации, съдът неправилно се е опирал на заключението на в. л. Г. Д., прието от първата инстанция, което е дадено въз основа само на материалите по делото Ч обстоятелство, изрично посочено в раздел III- ти от него. В нарушение на материалния закон е извода, че ответникът може да се легитимира като собственик на процесния имот, доколкото същият е бил включен в капитала на дружеството, тъй като не са събрани доказателства, че това включване е извършено по предвидения от закона ред, изискващ поредица от предхождащи правни разпоредителни действия, свързани с раздържавяването на държавната собственост, които следва да бъдат проследени. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на процесуалните правила съдът се е позовал на съдебно- техническата експертиза с в. л. инж. К. К., приета по адм. д. № 35/1999 г. на Окръжен съд гр. К., доколкото това е в противоречие с принципа за непосредственост при събиране на доказателствата в процеса. Изводът на въззивния съд, относно това, че се дължи връщане на полученото обезщетение за отчуждения имот с оглед настъпването на вещноправния ефект на реституционното решение, обаче е правилен. Последното е така, доколкото жалбоподателите са искали и получили реституция на имота по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, което предполага редовно проведено отчуждително производство, включващо обезщетяване на отчуждените собственици - имотно или парично. В противен случай, реституцията би следвало да се търси по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /д. в. бр. 107/1997 г./. Доколкото възстановяването на собствеността е извършено по ЗВСНОИ по ЗТСУ..., приложими са разпоредбите на този закон в това число и тази на чл.6, ал. 1 от него. Касаторите са били страна в реституционното дело и са обвързани от приетото с решението по него. С оглед на изложеното, решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени, доколкото са довели до неговото постановяване при неизяснена фактическа обстановка. Съобразно чл. 218ж ГПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав Кърджалийския окръжен съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о