Решение № 13695 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2012 г.

Решение № 13695 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик против решение № 191/20.04.2012 г. по адм. дело № 844/2011 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Димитър Данаилов Маринчев, от с. Мало Конаре счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С атакуваното съдебно решение административният съд е отменил решение № Ж-103/2 от 6.10.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-1245-1 от 7.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с които е отказано на Димитър Данаилов Маринчев отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при неточно прилагане на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствени правила - основания за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 3 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Димитър Маринчев е подал заявление вх. № 121-00-1245 от 28.05.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Приложил е изискуемите документи, удостоверяващи основанията за възникване на заявеното от него право. Декларирал е, че не получава парично обезщетение за временна неработоспособност, получил е обезщетение за оставане без работа и не получава обезщетение за безработица. Спорът между страните касае фактите, обуславящи качеството на осигурено лице на заявителя и оттук съществуването на заявените от него осигурителни права. Към доказателствата по делото е приобщен трудов договор № 31 от 22.07.2010 г., с който Димитър Маринчев е бил назначен на длъжност "общ работник", за неопределено работно време, с трудово възнаграждение 200,00 лева при пълен 8-часов работен ден в "Кримтекс 01" ЕООД, гр. Пазарджик. Приложени са и длъжностна характеристика с изискванията на работодателя за заеманата длъжност. Съгласно заповед № 18 от 26.03.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на Маринчев, поради съкращаване в щата, считано от 26.04.2011 г. Положеният трудов стаж е надлежно отразен в трудовата книжка на оспорващия, а придобитият осигурителен стаж е изчислен на 9 месеца и три дни за периода 23.07.2010 г. - 26.04.2011 г. Налице е справка от Регистъра на осигурените лица, където се констатира, че по отношение на Маринчев ежемесечно са подавани изискуемите декларации образец 1 "Данни за осигуреното лице". Също така е установено, че лицето фигурира в този регистър като осигурено лице до момента, в който е подал молба за получаване на обезщетение. Приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е установила, че подписите във ведомостите за заплати, положени срещу името на Димитър Маринчев не са негови. В проведеното съдебно заседание от 15.02.2012 г. е бил разпитан свидетелят Иван Георгиев Лулчев зам.-управител на "Кримтекс 01" ЕООД, гр. Пазарджик, който е дал показания, че лично е назначил и уволнил ответника по касационната жалба. Обяснил е технологичния процес във фирмата, начина и условията, при които е полаган трудът и в частност за страната по делото. При така установените факти съдът обосновано е приел, че не е допустимо правата на едно осигурено лице да бъдат засягани от проблеми в отношенията на осигурителя му с НОИ и НАП и то да търпи негативи от това. Трудовата дейност и дължимите за нея трудови възнаграждения (независимо дали са реално изплатени, дали са само начислени или пък нито са изплатени, нито са начислени, въпреки че са дължими) са две неразривно свързани обстоятелства. Липсата на убедителни доказателства, за което и да било от тях, обуславя извод за липса на осигурително правоотношение. В процесния случай обаче е проведено успешно доказване на трудовата дейност и изплатените на Димитър Маринчев възнаграждения в хипотеза на нередовно оформени ведомости. В тази връзка настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доказването на търговска (производствена) дейност от едно търговско дружество (предприятие), респ. на трудова дейност на работник или служител в това предприятие, е въпрос не само на данни от счетоводни документи, но и на обективно съществуващи факти, установени чрез сведения на длъжностни и физически лица. В правомощията и във възможностите на контролните органи на НОИ е да съберат такива доказателства. Позоваването само на констативни протоколи, че фирмата - осигурител не е открита на адреса, на който е регистрирана, не е достатъчно убедителен аргумент за извода, че тя не е осъществявала търговска (производствена) дейност. Правилно първоинстанционният съд не е възприел аргументите на органите на НОИ, поради които те са отказали отпускане на парично обезщетение по чл. 54а от КСО, с мотивите че липсват доказателства за осъществявана дейност от работодателя "Кримтекс - 01" ЕООД - Пазарджик. Осъществяването на търговска дейност не е елемент от фактическия състав за възникване правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, но има косвено значение. Изискванията, които въвежда законът са изчерпателно изброени, а именно: за лицата да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Всички относими факти по спора следва да бъдат съобразени с тези изисквания при преценка правото на заявителя. (В този смисъл решение № 8438/13.06.2012 г. по адм. дело № 3237/2012 г. на Върховния административен съд, VI отделение и решение № 12754/16.10.2012 г. по адм. дело № 3831/2012 г. на Върховния административен съд, VI отделение). При установените по делото обстоятелства правилно административният съд е отменил актовете на органите на НОИ и решението му не страда от наведените с касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,