Решение № 4791 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9796/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общинско предприятие /ОП/ Екоравновесие , ЕИК 0006963271537, с адрес: гр. София, [улица], представлявано от управителя Д. Д., срещу Решение 10174/27.06.2024 г. по адм.д.1918/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на общинското предприятие срещу Решение 1040-21-55/01.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставено в сила Разпореждане 33320/24.07.2023 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. С разпореждането е призната за трудова злополуката, случила се на 02.07.2023 г., в 8. 50 ч., в приют за кучета в [населено място], с д-р М. Р. Й.. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, същото е и необосновано касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София- град, представляван от ст. юриск. Н. Околска, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение, претендирайки юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Р. Й., чрез адв. Д. Здравков,в писмено становище оспорва касационната жалба, възразява срещу евентуални доказателствени искания на касатора и претендира за съдебни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на ОП Екоравновесие , ЕИК 0006963271537, против Решение 1040-21-55/01.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставено в сила Разпореждане 33320/24.07.2023 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което е призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО злополуката, настъпила на 02.07.2023 г. в [населено място] с д-р М. Р. Й., работещ в приют за безстопанствени кучета. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил следното:. Д-р М. Й., със специалност Ветеринарна медицина работи в ОП Екоравновесие , по трудово правоотношение, на пълно работно време - 8 часа дневно / от 8.00 до 16.30 ч/ и 40 работни часа седмично, като е на длъжност ръководител звено Приют за безстопанствени кучета [населено място]. На 02.07.2023г., в 8.50 ч., в приюта, на обичайното стационарно работно място, през време и по повод на извършваната работа - извършване на лечение и медицински манипулации на болни кучета, настанени там, д-р М. Й. [заличен текст]. С декларация за трудова злополука с вх. 631/21.07.2023г., Общинско предприятие Екоравновесие е декларирало същата и е съставен протокол по чл.58, ал.6 от КСО. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл.209 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, потвърждавайки решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ София- град, с които е приета станалата злополука за трудова . Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи, въз основа на нея. Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл.58, ал.1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, а в ал.2 е посочено, че може по своя преценка да разследва и други злополуки, освен посочените в ал. 1. В изпълнение на чл.58, ал.3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в Протокол 5 от 20.07.2023 г. в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл.10, ал.1, т.1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Налице е също описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл.60, ал.1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за трудова . С решението си директорът на ТП на НОИ София- град е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, тъй като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл.59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало.Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО по административен и съдебен ред. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка- неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа, с оглед игнориране на представените по делото писмени доказателства, а именно- граждански договори с д-р Й., които важели за почивните дни, когато е станала и злополуката/в неделя/. Тези твърдения са несъстоятелни и се опровергават не само от обективираното в чл.12 на Правилника за вътрешния трудов ред, в който е разписано и полагането на труд /изпълнение на задачи, съгласно предвидените в Кодекса на труда/ през почивните дни или през дните на официалните празници, но и от декларацията за трудовата злополука, в която е отбелязано, че пострадалият е на пълно работно време, посочен е видът на работата, налице е подробно описание на специфичното действие, извършено от пострадалия, като е посочено че не са спазени правилата за безопасна работа , т.е. обстоятелства, свързани с трудови характеристики на извършваната дейност. Освен това, приложените от общинското предприятие граждански договори са времево неотносими към случая и с посочен предмет на извършваната дейност, различен от посочения за лицето в трудовия договор и съответната длъжностна характеристика. В унисон с направения извод от първата инстанция, че са налице всички елементи на трудовата злополука, са и събраните гласни доказателства както относно неопровергания факт, че не се сключва задължителна застраховка Професионален риск от страна на предприятието, което означава, че при упражняване на трудовата дейност не е налице повишен риск, така и обстоятелството, изложено от управителя на клиника Връбница д-р И. М., че поведението на безстопанствените кучета е непредсказуемо и това, от своя страна, недвусмислено сочи на внезапно, неочаквано и непредвидимо увреждане на здравето и задължително осигуряване от страна на работодателя на безопасни и здравословни условия на труд. Установява се безспорно и безпротиворечиво наличието на причинно-следствената връзка между извършваната от д-р М. Й. работа и настъпилото увреждане на здравето, довело до временната неработоспособност. Според чл.55, ал.3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1-3 от КСО. Няма данни поведението на пострадалия да е било провокиращо или застрашаващо живота му и това поведение да е съпричинило пряко и непосредствено вредоносния резултат. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното, решението на административния съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение. Във връзка с изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника- директор на ТП на НОИ София- град, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция /в първата съдебна инстанция разноски са присъдени/, които съгласно изискванията на чл. 143, ал.3 АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Въпреки искането на процесуалния представител на ответника М. Й. да се присъдят разноски по чл.38 от ЗА, настоящият съдебен състав намира, че такива не се следват, тъй липсва надлежно пълномощно на адв. Д. Здравков за касационната инстанция. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,