Решение № 6551 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2009 г.

Решение № 6551 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление при Областна Дирекция на МВР - Видин срещу Решение № 128 от 6.01.2009 г., постановено по адм. дело № 288/2008 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена Заповед с рег. № 119/29.10.2008 г. на Началника на РУ при ОД на МВР - Видин, обективираща отказ да се издаде разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие на Петър Лапатадов Георгиев от гр. Видин. Първоинстанционният съд е осъдил административният орган да заплати на ответника в настоящото касационно производство разноски в размер на 110,80 лв. (сто и десет лева и осемдесет стотинки), представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Навеждат се оплаквания, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Моли се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба Петър Лапатадов Георгиев от гр. Видин, чрез пълномощника си адв. Груев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендират се направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, във връзка с оплакванията в нея, същата се явява неоснователна, поради следното: За да отмени оспорения отказ, Административен съд - Видин е приел, че изложените мотиви от административния орган не съответстват на установената фактическа обстановка по делото. Изложил е доводи, че Началникът на РУ при ОД на МВР - Видин необосновано е счел за осъществен фактическият състав на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ, при който се отказва издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие на лица, които са реабилитирани. Настоящата касационна инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съда са правилни. Съгласно правната норма на чл. 16, ал. 1, т. 1 (изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от същия закон. Приложимата разпоредба препраща към чл. 12 от ЗКВВООБ, в която законодателят е посочил случаите, при които не се издават разрешения за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Основанието за издаването на оспорения административен акт е хипотезата на т. 1 от чл. 12, ал. 1 от ЗКВВООБ, а именно лицето да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Инстанцията по същество е установила, че Георгиев действително е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Видно е от представената по делото справка за съдимост, издадена на 10.12.2008 г. от бюрото за съдимост към Районен съд - Видин, че ответникът в настоящото касационно производство, е осъждан по чл. 279, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата е от 25.06.2002 г. по НОХД № 722/2001 г. на РС - Видин, изменена с решение № 323/02.12.2002 г. на Видинския окръжен съд, в сила от 18.04.2003 година. Наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години на основание чл. 66 от НК. Петър Георгиев е реабилитиран по право на 20.08.2008 година. Реабилитацията по действащото българско законодателство е два вида: реабилитация по право, която не е необходимо да се прогласява с изричен акт на съдебен орган (арг. чл. 86 и чл. 88а от НК) и съдебна реабилитация (т. е. реабилитация, постановена от съда - чл. 87 от НК). С приложението на този правен институт се заличава осъждането и се отменят за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, освен ако в закон или указ е установено противното (чл. 85, ал. 1 от НК). Реабилитацията по право настъпва в следните случаи: при условно осъждане, ако в изпитателния срок осъденият не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание; при осъждане на лишаване от свобода до три години или на поправителен труд, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода; при осъждане на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието осъденият не е извършил друго престъпление от общ характер. В настоящия случай Георгиев е поискал на 08.10.2008 г. от Началника на РПУ при ОД на МВР - Видин да му бъде издадено разрешение за закупуване, носене и съхранение на ловна пушка, т. е. към този момент по отношение на лицето е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК (за пълната реабилитация по право). Следователно, за адресата на оспорения административен акт са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Административен съд - Видин, като до е достигнал до крайния извод, че оспорената заповед - отказ е издадена в противоречие с материалния закон, е постановил правилно решение, а инвокираните касационни основания в обратния смисъл са неоснователни. Ето защо, процесното решение следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с материалния закон. При този изход на делото касаторът следва да се осъди да заплати сумата 100 лева разноски на ответника, представляваща заплатен от него адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 143, ал. 4 , във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,