Решение № 2979 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2014 г.

Решение № 2979 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бизнес трейд" ЕООД, гр. София, против решение № 1541/11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 8813/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2121209214/05.03.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с решение № 1397/09.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София, както и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 596 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение, респективно отмяна на РА в частта му потвърдена от горестоящия административен орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Национална агенция за приходите - в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Бонев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество намира следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Бизнес трейд" ЕООД срещу РА № 2121209214/05.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с решение № 1397/09.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София. С решението на административния съд са потвърдени като законосъобразни извършени корекции на дакларираните от дружеството финансови резултати за 2009 г. и 2010 г., респективно извършеното преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат за етзи години, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, поради неналичие на документално обосновани счетоводни разходи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за сделки с доставчици "Биметал" ЕООД, "Вилидан" ЕООД и "Симекс 2012" ЕООД (с предишно наименование "Стандо ком" ЕООД), За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден при спазване на процесуалните правила, както и в съответствие с материалния закон. В мотивите си съдът е изложил, че спорътмежду страните, макар да не касае отказано право на данъчен кредит, е действителното извършване на доставките от "Биметал" ЕООД, "Вилидан" ЕООД и "Симекс 2012" ЕООД (с предишно наименование "Стандо ком" ЕООД), а за целите на ЗКПО основният счетоводен принцип (чл. 4, ал. 3 ЗСч.)- за документална обоснованост на стопанските операции и факти, е в основата на изискванията на ЗКПО (чл. 10) за признаване на счетоводни разходи. Съдът е анализирал последователно в мотивите си относимите писмени доказателства към всеки един от тримата доставчици, като е формулирал извод, че представените фискални бонове към фактурите, както и спецификациите, правилно са преценени от органите по приходите като недостатъчни да докажат, че действително са реализирани доставки. Това е така, доколкото спецификациите представляват еднотипни екземпляри, подписани от лице, което не е индивидуализирано, с оглед на което и доказателствената им стойност обосновано е преценена като нищожна от органите по приходите. Съдът е установил още, че по делото няма доказателства, че доставчиците са отчитали приходи и разходи по спорните фактури. Въз основа на така приетото, съдът е достегнал до извода, че счетоводните разходи, които ревизираното дружество твърди да е направило през 2009 г. и 2010 г. са опревдани с процесните фактури, по които, обаче, не се доказва извършване на реални доставки на стоки и на услуги. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото относно действителното осъществяване на доставките са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно установените по делото факти относно фактурираните стопански операции от "Биметал" ЕООД, "Вилидан" ЕООД и "Симекс 2012" ЕООД (с предишно наименование "Стандо ком" ЕООД) . Изводите за наличие на основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО за увеличение на ФР на ревизираното лице се подкрепят от събраните по делото доказателства и са логически обосновани. Няма спор, че реалността на доставките е основополагаща при определяне на данъчното облагане за косвени данъци, какъвто е ДДС и за преки, какъвто е корпоративният данък по ЗКПО. Документалната обоснованост на разходите по смисъла на чл. 10 ЗКПО означава не само счетоводно отразяване на първичен счетоводен документ, а този документ да отразява вярно стопанската операция. Това означава, че е необходимо по категоричен начин да се установи, че обективираният във фактурата разход е по доставка на услуга, която е реално осъществена. Затова не е достатъчно да се установи счетоводното отчитане на съответния документ, а той да отразява действително осъществена стопанска операция. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и несъответствие на фактическите изводи на съда на събрания по делото доказателствен материал. За доказване реалността на доставките са представени освен спорните фактури единствено еднотипни спецификации, от които не се установява по несъмнен начин предаването, респективно получаването на стоките. Обосновано съдът е посочил, че по отношение на доставките от "Биметал" ЕООД не са представени от страна на жалбоподателя доказателства, от които да е видно как са превозани 106 950 литра олио, разпределени в бутилки по един литър, къде са доставени и съхранявани, впоследствие продадени ли са и пр. Поради неоткриване на доставчиците на декларираните адреси за кореспонденция, не са представени счетоводни регистри, от които да бъдат установени данни за придобиването на стоките, за мястото на съхранение. При извършената служебна проверка е установено, че доставчиците не са разполагали с регистрирани по надлежния ред фискални устройства, съвпадащи с номерата на представените фискални бонове. Противно на твърденията в касационната жалба, доказателствата са анализирани и обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на тях е направен правилен извод за липса на реални доставки на услуги, респ. липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, което от своя страна е основание за непризнаване на разходите за данъчни цели по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Наличието на издадени фактури не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документираният с тях разход, като аргумент за това следва от установения в чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч принцип на предимство на съдържанието пред формата. Този принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. След като в случая не е доказано, че фактурираните услуги са реално доставени, не е налице правно основание за отразяване на разходите по фактурите за данъчни цели. Фактурите не отразяват вярно стопански операции, поради което осчетоводените по тях разходи са документално необосновани. Неоснователна е тезата на касатора, че превозът би могъл да бъде осъществен с какъвто и да било личен или или нает автомобил, за който няма законово изискване за форма за действителност. За целите на процеса единствено доказаният факт е осъществил се факт от обективната действителност. В случая доказателствената тежест за установяване на благоприятния факт за реално осъществени доставки е на ревизираното лице, което не е провело необходимото пълно доказване на релевантните за спора факти. По изложените съображения и като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставен в сила При този изход на спора на ответника по касация не се дължат разноски, доколкото са присъдени в пълен размер съобразно обжалваемия интерес от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,