Решение № 14391 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2011 г.

Решение № 14391 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по искане на Евтим Николов Георгиев, Снежанка Христова Георгиева и Николай Евтимов Георгиев, тримата от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 4083/8.12.2010 г., постановено по адм. д. № 5772/2010 г. на Административен съд - София-град, на основание чл. 239, т. 4 АПК, тъй като противоречи на решение, постановено по адм. д. № 911/1998 г. на Софийски градски съд, административно отделение. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът по искането за отмяна - Столична община, не е изразил становище. Искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 4083/8.12.2010 г., постановено по адм. д. № 5772/2010 г. на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на искателите срещу Заповед № РД-09-50-1300/29.07.2010 г., издадена от главния архитект на София, с която е отказано издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на план за регулация и застрояване на УПИ I-за ОЖС и КОО, за обособяване на самостоятелен УПИ за имот с пл. № 516, кв. 87, м. "Разсадника - Коньовица", район "Красна поляна", по плана на гр. София, по заявлението им вх. № ГР-94-Л-51/5.02.2008 г. В настоящето производство искателите основават искането си за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, като са посочили, че решението противоречи на решение, постановено по адм. д. № 911/1998 г. на Софийски градски съд. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради други обективни обстоятелства, хипотезите на които са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно т. 4, съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като предмет на разглеждане по посоченото адм. д. № 911/2998 г. и по решението, чиято отмяна се иска, са различни административни актове, като без значение е, че касаят един и същ имот. По решението, чиято отмяна се иска предмет на оспорване е Заповед № РД-09-50-1300/29.07.2010 г., издадена от главния архитект на София, а по адм. д. № 911/1998 г. предмет на разглеждане е било писмо изх. № СА-94-00-12 от 10.03.1998 г. на кмета на СО-район "Красна поляна", представляващо отказ да се уважи искането им по подадени от тях молби, който отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката върната за ново произнасяне от административния орган. Въз основа на решението е издадена Заповед № РД-09-50-35/22.01.2003 г., която е била оспорена и отменена с решение по адм. д. № 4050/2003 г. на Софийски градски съд. От изложеното следва, че не е налице идентичност на страните, същото искане и същото основание между двете дела. Дори да се приеме, че е налице идентичност между страните по делата, не е налице такава по отношение на основанието - предмет по тях са различни административни актове и оттам различие на исканията, по които съдебните състави са се произнесли. С оглед изложеното не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 4 АПК и поради това искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Всички останали развити доводи в искането са неотносими за делото, тъй като представляват такива за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК, т. е. представляват касационни основания за отмяната му, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК