Решение № 9693 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2012 г.

Решение № 9693 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от кмета на община Хасково против Решение № 122/9.07.2012 г. по адм. д. № 107/12 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 429/28.03.2012 г., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 6 от Наредбата за общинските жилища на Общински съвет гр. Хасково е прекратено наемното му правоотношение на общината с Гюлтен Яшар Ариф по отношение на общинско жилище, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призовани, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - Гюлтен Яшар Ариф, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но в представени писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като тя не е мотивирана и не се установява посоченото в заповедта основание за прекратяването на наемното правоотношение поради това, че общината не е предложила на наемателя друго жилище. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът е бил настанен в процесното общинско жилище при условие до преместване в друго жилище, но не по-късно от 31.03.2012 г. След като този срок е изтекъл, касаторът е издал оспорената заповед, с която е прекратил наемните правоотношения с ответника, но не е било изпълнено условието до това време да му бъде предоставено друго общинско жилище под наем. Следователно, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е било осъществено основанието на чл. 17, ал. 1, т. 7 от общинската наредба и на чл. 46, ал. 3 от ЗОбС и я е отменил, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,