Решение № 4605 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2011 г.

Решение № 4605 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 306 от 28.12.2010 г., постановено по адм. д. № 210/2010 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на д-р Соня Иванова Попова от гр. Кюстендил срещу писмена покана изх. № РД-20-92 от 21.05.2010 г. на директора на РЗОК гр. Кюстендил, с която като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по договор № 100199/20.02.2009 г. е задължена да възстанови по сметка на РЗОК гр. Кюстендил сумата 3 996,52 лв., представляваща превишение на определените с протокол № 35А/ 26.09.2009 г. и протокол № 31А/01.12.2009 г. регулативни стандарти за III и IV тримесечие на 2009 г. Осъдил е д-р Соня Иванова Попова от гр. Кюстендил да заплати на РЗОК гр. Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от д-р Соня Иванова Попова с молба да бъде отменено като страдащо от пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните норми и на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд гр. Кюстендил е писмена покана изх. № РД-20-92 от 21.05.2010 г. на директора на РЗОК гр. Кюстендил относно възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за първична извънболнична медицинска помощ за III и IV тримесечие на 2009 г. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал събраните по делото писмени доказателства и констатациите на назначеното по делото вещо лице. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта. Административният орган е посочил наличието на превишение на определените с протокол № 35А от 26.09.. 1009 г. регулативни стандарти за III на 2009 г., както следва: за СМД, назначени с бланка МЗ-НЗОК № 3 - превишение в размер на 76 броя на стойност 1 102 лева. За МДИ, назначени с бланка МЗ-НЗОК № 4 - превишение на стойност 1 367,67 лв. За IV тримесечие на 2009 г. превишението е на стойност 1 526,85 лв. относно направления бланка МЗ-НЗОК № 4. Настоящата инстанция приема, че в оспорената писмена покана погрешка е вписан номера на договора за текущата 2010 г., вместо номера на договора за ревизираната 2009 г. Като съдържание на задълженията, нормите в двата договора се покриват, освен това за проверявания период са в сила разпоредбите на НРД 2006 г. и нормите на ЗЗО, регламенитращи компетентността на органите на НЗОК да извършват проверки по изпълнение на сключените договори и да издават административни актове, регламентиращи възстановяване на неоснователно получени суми, заплатени от бюджета на НЗОК. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ (ИМП), се извършва по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно и с прилагане на санкция. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти, като въпросът е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Същото е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно- осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно. Съдът е анализирал основният релевантен факт, че броят на съответните бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 4 са строго определени от РС за III и IV тримесечие и са заплатени от бюджета на касата, с което е причинена щета в посочения размер от писмената покана. Правилен и обоснован е също довода на съда, че е спазена процедурата по чл. 76а вр. чл. 72 от ЗЗО при издаване на оспорения акт. Констатациите в протокола на извършената финансова проверка за превишение на регулативните стандарти в посочения размер се потвърждават от заключението на вещото лице и от устните му обяснения пред съда. В експертизата подробно са отразени бройките на превишението по съответните тримесечия, съобразени са допустимите 15% за компенсиране през следващи тримесечие. Потвърдено е стойностното изражение на превишението, изчислено и от вещото лице съобразно броя и различните цени на изследванията. Заключението е прието от страните и съда в съдебно заседание от 01.12.2010 г., а твърдението в касационната жалба, че същото е оспорено, е неоснователно. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено при съобразяване с материалния закон и спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,