Решение № 15932 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2017 г.

Решение № 15932 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

"С. Е. арх" ООД обжалва Решение № 7399/25.11.2016 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 7317/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-133/2.11.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, оставяща в сила Разрешение за строеж № 2/19.01.2015 г. на главния архитект на район "Студентски" - СО за изграждане на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в УПИ XI-665, кв. 7, по плана на гр. С., м. "Витоша-ВЕЦ-С.", издадено в полза на Л. Г. П. - Иванова и Б. Г. Й..

Касационният жалбоподател е направил и искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 631 ГПК вр. чл. 144 АПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване на Софийския районен съд по гр. д. № № 14246/2016 г. и 9612/2016 г., в чийто обхват попада и въпроса противоречи ли чл. 78, ал. 8 ГПК на чл. 101, § 1 ДФЕС и на Директива 77/249/ЕИО от гледна точка на правото на лицата, защитавани от юрисконсулт, да претендират адвокатско възнаграждение.

Ответниците - началникът на РДНСК - Югозападен район, главният архитект на район "Студентски" - СО, Л. Г. П. - Иванова и Б. Г. Й., са на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са изводите на съда за законосъобразността на оспорената пред него заповед.

1. При издаването на разрешение за строеж възложители са само тези лица от кръга по чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, които са инициирали административното производство, а не съвместно всички собственици на имота и носители на правото на строеж.

а. Затова, противно на основния довод на касатора, неговото съгласие не е било необходимо нито за допустимостта на производството - подаването на заявлението за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, нито като материалноправно условие на разрешаващия строителството акт. Доколкото РС е издадено не по негово, а по искане на собствениците на имота, той не е придобил качеството на възложител, което съответно изключва основателността на твърдението за противоречие на разрешението с чл. 139, ал. 3 и чл. 144, ал. 1 ЗУТ.

б. Разграничение между възложителя и собствениците или носителите на вещни права в имота е проведено и в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Друго виждане, освен че не се основава на закона (нуждата от съгласие на заинтересованите лица е изрично предвидена в отделни случаи, неотносими към казуса - напр. по чл. 183 и чл. 185 ЗУТ), би осуетило или сериозно затруднило протичането въобще на инвестиционния процес.

в. Титулярството на ограниченото вещно право на строеж включва жалбоподателят в категорията на заинтересованите страни в хипотезата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Последица от това качество е възможността за обжалване на РС заедно с инвестиционния проект - ал. 3 на чл. 149 ЗУТ, с което е осигурена и защитата срещу незаконосъобразно разрешаване на строителството в имот, спрямо който заинтересованият притежава вещни права. По тази причина неучастието в административното производство не е съществено процесуално нарушение - чрез упражняването на правото си на оспорване заинтересованата страна може да изчерпи проверката относно евентуалните пороци на РС.

1. Неоснователно е и възражението в жалбата, свързано с въпроса дали разрешението е издадено за нов строеж или е налице съществена промяна на инвестиционните намерения по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ.

а. Промяната на инвестиционните намерения би могла да бъде одобрена със заповед за допълване на РС само ако то е действащо - арг. чл. 154, ал. 6 ЗУТ. Предходното разрешение от 2008 г. за жилищна сграда в същия имот е изгубило правното си действие поради незавършване на грубия строеж, вкл. покривът на сградата, в петгодишния срок по чл. 153, ал. 2 ЗУТ от влизането му в сила. При липсата на презаверяване на РС в срока по ал. 3 на чл. 153 ЗУТ (в относимата редакция на текста - ДВ, бр. 82 от 2012 г.) действието си е загубил и одобреният проект.

б. При тези факти всеки следващ проект, независимо от евентуална частична идентичност в параметрите с предходен, представлява предвиждане за "нов" строеж, несъвместим е с хипотезите по чл. 154, ал. 2 ЗУТ (инвестиционните намерения няма как да бъдат изпълнени според стария проект, за да обективира новият акт изменението им) и изключва изискването по ал. 5 на чл. 154 ЗУТ за съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от закона. Без значение за този извод е фактическото състояние, в което се е намирал започналият по РС от 2008 г. строеж, респ. по какъв начин той е бил премахнат.

1. Планът за управление на строителните отпадъци, обратно на тълкуването от касатора на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали от 2012 г. (отм. през 2017 г.), е отговорност на възложителя преди започването на строително-монтажните работи. Дължимият момент, към който планът трябва да е изготвен, е определен в самата разпоредба, на която се позовава оспорващият. Това разрешение, между впрочем, е изрично възприето и в новия чл. 156б ЗУТ (ДВ, бр. 13 от 2017 г.).

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.

II. Искането за спиране на производството по делото, аргументирано с претенцията на административните органи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно.

1. Преюдициалното запитване не е по настоящото дело, за да бъде отправянето му абсолютна предпоставка по чл. 631, ал. 1 ГПК за съгласувано спиране на производството. От друга страна, решението на СЕС не би имало обуславящото значение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Същинският предмет на делото е очертан от спора по законосъобразността на РС, а резултатът от него предопределя отговорността за разноските. В този смисъл произнасянето на съда по разпределението им е с акцесорен характер към разрешаването на спора.

1. На отделно основание липсва и пълно съответствие между предмета на запитването и приложимите към момента правила за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въпросите към СЕС са повдигнати при действието на старата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК до изменението през 2017 г. - ДВ, бр. 8, регламентираща присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Според новелата подлежащо на присъждане в тези случаи е възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля определения по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Настъпилата законодателна промяна засяга едновременно вида на възнаграждението, неговия размер и правомощието на съда да го определи при установена максимална граница, и то - по правилата на различен от прилагания до този момент при присъждането на (адвокатско) възнаграждение нормативен акт.

III. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за възстановяване на заявените своевременно от ответниците разноски съответно за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение. Доказаният размер на платения от титулярите на РС адвокатски хонорар за касационната инстанция е от 300 лв., а в полза на Столична община ще бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение