Решение № 182 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2020 г.

Решение № 182 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5026371/14.02.2020 г. от ищеца С. В. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 297759/10.12.2019 г. по гр. дело № 67825/2018 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу "Ви енд вжи ойл" ЕООД искове по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 5000 лв., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно със законната лихва от 22.10.2018 г. до погасяване на задължението и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1800 лв. мораторна лихва за периода 22.10.2015 г. – до 21.10.2018 г. и е осъден С. В. С. да заплати на "Ви енд вжи ойл" ЕООД сумата 730 лв. разноски по делото. Молителят поддържа наличие на основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК. В молбата са изложени доводи, че поради нарушаване разпоредбите на ГПК, касаещи призоваването на молителя същият е бил лишен от възможност да участва в първоинстанционното производство – за нито едно от трите открити съдебни заседания молителят не е бил призоваван редовно. Сочи, че не му е съобщено и постановеното решение на Софийски районен съд, поради което в четиринадесетдневния срок за обжалване не е подал въззивна жалба. Сочи също, че несправедливо е осъден от районния съд да заплати на ответника 730 лв. разноски по делото. Искането е да се отмени влязлото в сила решение на Софийски районен съд и делото да се върне на същия съд за разглеждане от друг състав на същия съд. В молбата са изложени и доводи, че ответникът не е представил доказателства, че му е изплатил претендираната с исковата молба сума, че тежестта на доказване на този факт е на ответника, че молителят не е прекъсвал работа за периода от март 2007 г. до септември 2007 г. Твърди, че при направено възражение от ответника за погасяване по давност на исковата претенция не е дадена възможност на молителя да оттегли исковата си молба и да направи възражение за прекомерност на разноските, направени от ответника в частта за адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание на 06.10.2020 г. молителят, лично и чрез адв. Т. поддържа подадената молба за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна "Ви енд вжи ойл" ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание на 06.10.2020 г., чрез адв. П. Б. е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата за отмяна. Въз основа на подадената молба за отмяна е образувано гр. дело № 3039/2020 г. на Софийски градски съд. С определение № 6140/16.04.2020 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на ВКС. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 297759/10.12.2019 г. по гр. дело № 67825/2018 г. на Софийски районен съд е подадена от надлежно легитимирана страна, в тримесечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1, 2 и т. 5 ГПК и в същата е мотивирано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочени са и основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 ГПК. Следователно молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна е поискана № 297759/10.12.2019 г. по гр. дело № 67825/2018 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 01.01.2020 г. са отхвърлени предявените от молителя срещу "Ви енд вжи ойл" ЕООД искове по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 5000 лв., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно със законната лихва от 22.10.2018 г. до погасяване на задължението и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1800 лв. мораторна лихва за периода 22.10.2015 г. – до 21.10.2018 г. и е осъден С. В. С. да заплати на "Ви енд вжи ойл" ЕООД сумата 730 лв. разноски по делото. С решението е прието за установено, че по силата на трудов договор от 07.11.2003 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 269/26.03.2007 г., считано от същата дата. Прието е също, че към 26.03.2007 г. ищецът – сега молител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че на 24.09.2007 г. между страните е сключен трудов договор и е възникнало следващо трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие на страните със заповед № 803/30.10.2015 г., считано от същата дата. От правна страна съдът е приел, че за ищеца С. С. е възникнало право да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ само към момента на прекратяване на първия трудов договор от 07.11.2003 г., тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е възникнало по време на това правоотношение. Към момента на сключване на трудовия договор от 24.09.2.0070 г. ищецът според съда вече е придобил това право, поради което и с прекратяване на този трудов договор той вече не е имал право да получи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Посочено е, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване право на пенсия. Според съда принципа за еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. Изведен е извод, че за ищеца е възникнало право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по прекратения на 26.03.2007 г. - трудов договор, което е в размер на двумесечното трудово възнаграждение. Приел е, че ответникът не е доказал да е погасил това вземане, чрез плащане. Формиран е извод, че претенцията е частично основателна. Съдът е приел, че исковата претенция е погасена по давност. За да направи извода се е позовал на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, според който процесното вземане се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. Прието е, че съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ давностният срок започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, а при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Приел е, че задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ става изискуемо веднага след възникването му, което е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, по което е възникнало вземането – 26.03.2007 г. Направен е извод, че давностният срок е изтекъл на 26.03.2010 г. – преди предявяване на иска и поради това искът следва да се отхвърли. С решението е прието, че е неоснователен и иска за мораторна лихва, тъй като същият е акцесорен и за дължимостта на вземането следва да се установи възникване на главния дълг. Позовал се е на чл. 119 ЗЗД и е приел, че главният дълг е погасен по давност и поради това претенцията за мораторна лихва е неоснователна. Като взема предвид посочените факти съдът намира за установено от правна страна следното: Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някое от основанията, посочени изчерпателно в чл. 303 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Фактите не трябва да са новосъздадени – т. е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. Молителят се е позовал на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като не е посочил и представил нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които не е могъл да се снабди своевременно. Не е посочил и нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му. С оглед на това съдът намира, че не са установени основания за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са установени и основанията за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно цитирания текст заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителят не е представил доказателства, от които да се установи наличието на всяко от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което молбата за отмяна в тази част е неоснователна. В молбата за отмяна е мотивирано основание за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – молителят е бил лишен от възможност да участва в разглеждане на делото от СРС, поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието му в производството, като конкретно се сочи, че не е бил призоваван редовно за съдебните заседания, както и не му било връчено съобщение за постановеното решение. От доказателствата по делото се установява, че гр. дело № 67825/2018 г. на Софийски районен съд е образувано по подадена исковата молба на 22.10.2018 г. от С. С. срещу "Ви енд вжи ойл" ЕООД за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на сумата 5000 лв., както и обезщетение за забавено плащане на главницата от момента на прекратяване на трудовото правоотношение да окончателното изплащане. С разпореждане от 23.10.2018 г. Софийски районен съд е указал на молителя-ищец в едноседмичен срок от съобщението до отстрани нередовностите на исковата молба – да посочи размер/конкретна сума/ и период/начална и крайна дата/, за който претендира лихва за забавено плащане, както и предмета на делото. В указания от съда срок молителят е подал молба вх. № 5189798/20.11.2018 г. с която е конкретизирал исковите претенции. С молбата е поискано предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство. С молба вх. № 5351532/25.03.2019 г. ищецът е заявил, че поддържа исковата молба и искането за присъждане на обезщетение по чл. 222 КТ и чл. 224 КТ и е поискал да му бъде назначен за особен представител адв. М. И. Т. от САК. С определение № 102581/24.04.2019 г. по гр. дело № 67825/2018 г. Софийски районен съд е предоставил правна помощ на ищеца С. С. под формата на процесуално представителство по делото – чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ. Съдът е постановил препис от определението, отговора и доказателствата да се връчат на ищеца с призовката за открито заседание, като ищецът се призове чрез процесуалния представител, който ще бъде определен от НБПП, след като съдът го назначи. С определение от 09.05.2019 г. по гр. дело № 67825/2018 г. на СРС за процесуален представител на ищеца е назначена адв. М. Ж. М. от САК. Постановено е препис от определението, както и от определението от 24.04.2019 г. и посочените в него документи и призовка за насроченото открито съдебно заседание да се изпратят на назначения процесуален представител. Видно от приложената по делото на л. 31 призовка за първото съдебно заседание, проведено на 11.06.2019 г. молителят е призован чрез адв. М. М., като призовката е редовно връчена на 15.05.2019 г. Назначения адвокат пълномощник на ищеца адв. М. е подала молба, постъпила в СРС на 07.06.2019 г., с която е изразила становище по оспорванията в отговора на исковата молба, съответно са направени доказателствени искания. В съдебното заседание на 11.06.2019 г. ищецът и процесуалният му представител не са се явили. Делото е било отложено за 11.07.2019 г., за която дата съдът е постановил, че страните са редовно уведомени по чл. 142, ал. 3 ГПК. В съдебното заседание, проведено на 11.07.2019 г. ищецът не се е явил и същият е бил представляван от адв. М.. Заседанието е проведено и делото е отложено за събиране на допуснати доказателства за 26.09.2019 г., за която дата съдът е приел, е страните са редовно уведомени по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК. На посочената дата съдебното заседание е проведено, като ищецът и процесуалният му представител не са се явили. Съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение. С решение № 297759/10.12.2019 г. по гр. дело № 67825/2018 г. на СРС предявените искове от молителя С. с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени. Съобщение за постановеното решение е редовно връчено на ищеца чрез адв. М. М. на 17.12.2019 г. Изложените факти налагат извод, че при разглеждане на гр. дело № 67825/2018 г. на СРС не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 56, вр. чл. 38 и сл. ГПК относно призоваването на ищеца и връчване на съобщения на същия, което да е довело до възпрепятстването му да вземе участие лично по делото или чрез надлежен представител. Както се посочи по-горе ищецът-молител е поискал от районния съд да допусне предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на чл. 95 и сл. ГПК. Това искане е уважено от съда и на ищеца е назначен процесуален представител адв. М. М. от САК. В производството по гр. дело № 67825/2018 г. на СРС ищецът е бил призоваван, чрез назначения процесуален представител адв. М. при спазване разпоредбите на чл. 39 и сл. ГПК, съответно съобщение за постановеното решение също е било редовно връчено на ищеца, чрез адв. М.. Следователно не е установено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 - молителят-ищец, поради нарушение на съответните разпоредби на ГПК, цитирани по-горе да е бил лишен от възможността да участва по делото лично или не е бил надлежно представляван. Не се установява и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 – молителят да не е могъл да се яви на заседанието, за което е бил призован, нито лично, нито чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В тази насока по делото не са представени доказателства. Не е установено основание за отмяна на влязлото в сила решение на СРС по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно молителят е бил или съответно не е бил представляван от особен представител по чл. 29 ГПК, поради нарушение от съда на съответните съдопроизводствени правила. Това основание обхваща не само случаите на чл. 29, ал. 3 ГПК – особено процесуално представителство на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес, но и всички случаи на особено представителство по чл. 29 ГПК. В молбата за отмяна липсват твърдения за конкретни обстоятелства, както и доказателства, от които да се изведе извод за наличие на соченото основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са установени основания за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр. дело № 67825/2018 г. по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК. Доводите в молбата за отмяна, за наличие на цитираните основания за отмяна на влязлото в сила решение на молителя С. С. са изцяло неоснователни. С оглед изхода на спора в полза на ответника по молбата за отмяна следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Възражението на молителя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК и за намаляване на разноските в тази част е неоснователно. Посочената сума от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, изплатена от ответника по молбата за отмяна е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение