Решение № 15799 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2010 г.

Решение № 15799 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК - отм.), във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "Еко Форест" ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от Реджеп Мехмед Фейзичауш, чрез адв. Петя Ненова Кирова срещу Решение № 1421 от 06.11.2009 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, 16-ти състав, постановено по адм. д. № 728/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 16002805/19.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 163/04.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер 28060,35 лв. по фактури, издадени през 2006 г. от ЕТ "Вега-66-Тодор Тодоров", от ЕТ "Стефани-Теодор Манев", от ЕТ "Дани-Йордан Бонев" и от ЕТ "Радослав Гаджев-Гаджо", както и срещу начислената лихва от 4019,79 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като жалбоподателят е изряден данъчен субект, който е спазил законовите изисквания. Той не може да следи за допуснати нередности от срана на неговите доставчици и техните доставчици. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред ПАС е бил Ревизионен акт № 16002805/19.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 163/04.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер 28060,35 лв. по фактури, издадени през 2006 г. от ЕТ "Вега-66-Тодор Тодоров", от ЕТ "Стефани-Теодор Манев", от ЕТ "Дани-Йордан Бонев" и от ЕТ "Радослав Гаджев-Гаджо", както и е начислена лихва от 4019,79 лв. За да постанови атакуваното Решение, ПАС е приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Еко Форест" ЕООД - гр. Пловдив. Относно доставчиците ЕТ "Вега-66-Тодор Тодоров", ЕТ "Стефани-Теодор-Манев" и ЕТ "Дани-Йордан Бонев" констатациите са идентични. Ревизията е отказала на дружеството - жалбоподател правото на данъчен кредит по спорните фактури поради непредставяне на доказателства за начисляване на данъка от доставчиците, а също и за реалното осъществяване на доставките в указания им от органа по приходите срок. Доставчиците са били надлежно уведомени по реда на ДОПК. Съгласно чл. 29, ал. 1 от кодекса връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. За връчване на искането е приложен особеният ред по чл. 32 цит. к. чрез прилагане към данъчното досие. Органът по приходите е изпълнил своите задължения във връзка с връчването и по силата на чл. 32, ал. 6 ДОПК следва да се счита, че съобщението е редовно връчено. Горните обстоятелства са мотивирали ревизията да приеме, че е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и да не признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури. Съгласно тази норма правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания субект се отказва по всяка доставка, за която доставчикът не представи доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчните органи срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Правилото по чл. 65, ал. 4 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит се прилага независимо от изпълнението на положителните предпоставки по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 6 от закона. Съдът е направил констатации, че при ревизията са останали недоказани следните обстоятелства: извършено ли плащане и по какъв начин; начислил ли е доставчикът данъка през съответния данъчен период; има ли същият кадрова и техническа обезпеченост; налични материални бази, наети помещения; както и обстоятелствата по транспортиране на стоката. ПАС е съобразил обстоятелството, че законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа се в чл. 63 ЗДДС (отм.) и това е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. По аналогичен начин е дадено законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 64 от закона. Неговата ал. 1, т. 2 поставя условието данъкът по облагаемата доставка да е начислен от регистрирано лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Вижда се, че и тук законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока. Съдът правилно е приел, че по принцип от факта на ненамиране на доставчика на декларирания адрес не следва непременно извод, че доставките извършени от него, не са осъществени, но при липсата на каквито и да е доказателства в обратния смисъл, той не е приел за доказано и извършването им. От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка (правото на данъчен кредит без съмнение на първо място предполага осъществена такава), в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че доставките по фактурите са реално извършени, както и че счетоводството на доставчика е редовно водено. Само редовно воденото счетоводство на един доставчик може да докаже, че ДДС, начислен от него, е надлежно отразен като задължение към бюджета. Такова доказване по делото не е проведено. За да се направи преценка относно начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика следва да бъде извършена проверка относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществената стопанска операция. Поради това, за да се установи редовното и правилно водене на счетоводна сметка 4532, същата следва да се провери и изследва във връзка с кореспондиращите счетоводни сметки. Проверките следва да бъдат направени конкретно за всяка една от доставките по издадените фактури. След като доставчиците са били дерегистрирани по ЗДДС, не може да се приеме, че данъкът е бил начислен, а оттам и за жалбоподателя не възниква правото на данъчен кредит. В хода на съдебното производство не са били събрани доказателства, които да доведат до друг извод и по въпроса за реалността на спорните доставки. При липсата на такива доказателства, правилно Съдът е направил извода за отказ на правото на данъчен кредит. Относно доставчика ЕТ "Радослав Гаджев-Гаджо" Съдът е съобразил, че ревизията е отказала на жалбоподателя правото на данъчен кредит по спорната фактура поради недоказване факта на начисляване данъка от доставчика. Било е прието, че не е изпълнена една от положителните предпоставки по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 6 от закона, а именно начисляването на данъка от доставчика. При регламентиране на спорното право в нормата на чл. 64 от закона изрично е поставено условието данъкът по облагаемата доставка да е начислен от регистрирано лице (доставчик). Тук е ирелевантно обстоятелството на смъртта на физическото лице Реджеп Халилов Аликанов. След като спорната фактурата не е издадена на жалбоподателя, той няма право да претендира приспадане на данъчния кредит и правото законосъобразен е отказано. Жалбоподателят не е доказал, че не са налице пречки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, че са налице предвидените в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. Касационната жалба е неоснователна. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ПАС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение