Решение № 13284 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2015 г.

Решение № 13284 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Спейс Корект" ЕООД, подадена чрез управителя Валери Василев Чуморлийски, срещу Решение № 1630 от 7.08.2015 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 2929 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 131401124 от 25.06.2014 г., издаден от Силвия Атанасова Георгиева - началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Стоянка Марийна Иванова - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 956 от 24.09.2014 г. г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който спрямо "СПЕЙС КОРЕКТ" ЕООД, за отчетни периоди 30 януари 2013 г. до 31 август 2013 г., на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 63 0494,30 лв. и са определени лихви за забава в размер общо на 53 055,96 лева. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът - дирекция "ОДОП" - Пловдив оспорва чрез юрк. Стоянова касационната жалба, моли да бъде потвърдено решението на административния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 131401124 от 25.06.2014 г., издаден от Силвия Атанасова Георгиева - началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Стоянка Марийна Иванова - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 956 от 24.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който спрямо "СПЕЙС КОРЕКТ" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 63 0494,30 лв. и са определени лихви за забава в размер общо на 53055,96 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предмет на спора е било отказано право на данъчен кредит за периода от м. 01.2013 г. - м. 08.2013 г. по фактурите, издадени от "ДИ - МОНДО" ЕООД с аргумент, че липсват осъществени доставки, съответно приложима е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът е приел, че по делото не е установено наличието на предпоставките по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по отношение на всички процесни доставки, описани в обстоятелствената част на оспорения административен акт, като недоказан е останал и фактът на извършване на всички облагаемите доставки, по които "СПЕЙС КОРЕКТ" ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Предмет на спора е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от "ДИ - МОНДО" ЕООД. Настоящият касационен състав счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги по всяка една от фактурите, по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит. Това в случая не е направено от дружеството. От документите по делото, /л. 138/, № 3736/03.02.2014 г./л. 119/, е видно, че РЛ е било задължено да представи всички първични счетоводни документи и регистри, банкови документи и касови книги, извлечения от счетоводни сметки, оборотни ведомости и пр. за процесния период. Дружеството не ги е депозирало нито в оригинал, нито като копия. Липсват и обяснения във връзка с декларираните покупки. Органът по приходите е изискал 82 броя фактури с общо начислен ДДС в размер на за 587 619,83 лв., издадени от "ДИ - МОНДО" ЕООД. На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ № 37589 от 19.11.2013 г. /л. 83/, като са изискани копия на въпросните фактурите и представяне на писмени обяснения във връзка с фактическото осъществяване на доставките. Такива в указания от органа по приходите срок не са представени. При проверка в информационната система на НАП е констатирано, че фактурите са отразени в дневника за продажби с предмет стока. От "ДИ - МОНДО" ЕООД не са представени, каквито и да е доказателства относно наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките по издадените на "СПЕЙС КОРЕКТ" ЕООД фактури. Съответно, от ревизираното лице не са представени исканите първични счетоводни документи; документи за извършени транспортни разходи, както и съпътстващи приемането и предаването на стоките документи във връзка с упражненото право на пълен данъчен кредит от горецитирания доставчик. При това положение, крайният извод на ревизиращите и на първоинстанционния съд, че издадените фактури от "ДИ - МОНДО" ЕООД не обективират реално осъществени доставки и съответно не е възникнало право данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е обоснован. Правилно е прието също така, че не е налице и предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС - получателят не притежава данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Процесните фактури и към настоящото касационно производство не са депозирани от дружеството. В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователно възражението на управителя в жалбата, че е нов представител на РЛ и собственик на дружеството от 7.02.2014 г. и поради това не е представил изисканите му документи. Следва да се отбележи, че жалбата до АДмС- Пловдив е подадена на 13.10.2014 г., съдебното производство се е развило в шест съдебни заседания от 8.12.2014 г. и последното на 6.07.2015 г. Както по време на административното обжалване, така и в производството пред административния съд, жалбоподателят релевира доводи, че разполага с процесните фактури и ще се ползва от тях. С протоколно определение от 8.12.2014 г. на оспорващия изрично е указано, че следва да представи оригинали или заверени копия на 82 броя фактури, издадени от "ДИ - МОНДО" ЕООД, всички документи, свързани с разплащанията по тях, както и всички други съпътстващи ги документи, с които разполага, включително счетоводни документи, в които тези фактури са отразени. Указани са и последиците по чл. 161 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, относно установяването на релевантните в процеса факти. Повторно с протоколно определение от 18.05.2015 г. на РЛ отново е предоставена възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, но такива не са представени нито пред АДмС - Пловдив, нито с касационната жалба. Резултата по спора и пред двете съдебни инстанции е поради пасивното поведение на дружеството, като неоснователно РЛ се опитва в жалбата си да вмени процесуални нарушения на решаващия съд. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: Независимо от резултата по делото в полза на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото се дължи еднократно за съдебната фаза на производството и от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,